5G мрежите вече са ежедневие за над 1 млрд. абонати по целия свят. Новото поколение на технологията навлиза по-бързо спрямо LTE, макар и да е малко по-бавно от първоначално очакваните темпове.
Причината е в пандемията и поредицата кризи, които забавиха темпото. Освен това обаче има и друга сфера, в която изглежда 5G не оправдава очакванията. Тя е общата производителност на мрежите. Те дойдоха с нагласи за много високи скорости, но анализите показват, че те не са чак толкова високи, споделя IEEE Spectrum.
Какво очаквахме, какво стана
В сравнение с LTE мрежите, 5G действително се справят много добре. Те предлагат по-бърза и добра услуга. Но изданието на IEEE отбелязва, че средните ъплоуд и даунлоуд скорости на 5G всъщност се понижават спрямо година по-рано. Това показват данни от анализите на Ookla.
Когато Международния съюз по телекомуникации (ITU) приемаше стандартите за 5G, очакванията бяха за скорости от по 20Gbps. Всъщност, средните скорости са доста под 500Mbps, а малко мрежи предлагат между 1-2Gbps максимална скорост. И на всичкото отгоре средните скорости падат, вместо да се увеличават.
Според Ookla обаче, това не е чак такъв проблем. „Ако погледнем историята на 4G, имахме същата ситуация. При първоначалното разгръщане на 4G имаше много капацитет, който да поеме първите потребители. Като броят им започна да се увеличава и капацитетът да се изпълва, трябва да започне да се обръща внимание на плътността“, казва Марк Жилес, анализатор в Ookla.
Той допълва, че повечето оператори започнаха разгръщането на 5G мрежи със споделен капацитет върху 4G. Те не могат да предоставят същото ниво на скорост и на качество като самостоятелните 5G мрежи, но са много по-евтини и бързи за разгръщане. Този подход печели време на телекомите да изградят самостоятелните 5G мрежи по-бавно и стратегически, докато същевременно предлагат 5G услуга и на масовия клиент.
Друг проблем са милиметровите вълни (mmWave). Именно те трябва да позволят постигането на пълния потенциал на 5G, но това се оказва по-трудно от очакваното. Една от причините е по-малкото покритие на този спектър, което означава повече базови станции. Технологията е неподходяща и за извънградските райони заради по-малкото покритие.
Проблемът е, че освен по-скъпо, това е и по-сложно регулаторно. В много страни вече бяха облекчени изискванията за нови базови станции, а в други се работи по това. Но все пак процедурата не е лесна.
Същото важи и за самите лицензи. Разпределянето на mmWave честотите върви по-бавно и в много страни дори не е започнало. Самите телекоми също не бързат в тази сфера. Според данни на GSA, към края на 2022 г. по света има 140 оператора в 24 държави с mmWave лицензи. Едва 28 телекома в 16 страни обаче реално изграждат мрежи, които да ги използват.
5G все пак се справя добре
Картината не е чак толкова негативна. ITU има и други критерии. Един от тях е всеки потребител на 5G мрежа да има достъп до минимум 100Mbps скорост на теглене и 50Mbps скорост на качване. Тук не влизат плановете, които са по-евтини и ограничават скоростта, а се гледа техническата наличност. Така дори и с понижаването на средните скорости, средните резултати за повечето 5G мрежи все още са много над този праг.
Освен това се отчита, че понижението е различно според регионите, което е характерно за местните особености. Тоест и тук се изключва технически недостатък като причина за по-ниските скорости.
„Мисля, че истинското просветление е разликата между визията за новите поколения мрежи и реалността. Тази деградация на скоростта ги показва най-ясно“, коментира Жилес. Накратко, ще е нужно повече време (и средства), за да се реализират мечтаните способности на 5G, но самата технология не се справя по-зле, просто разгръщането ѝ не е достигнало нужния етап.
