Когато мислим за глобалния недостиг на полупроводници, често се сещаме за висококачествени графични карти за игри или сложни чипове за нови автомобили. Много по-тиха, и потенциално по-разрушителна, криза обаче се задава в хардуера, който захранва домовете и офисите ни. Според скорошно проучване на Counterpoint Research, стряскащото покачване на цените на паметта заплашва веригите за доставки на широколентови рутери и приемници (STB), създавайки огромно главоболие за телекомуникационните компании по целия свят.
Данни от Counterpoint Research разкриват, че цените на DRAM и NAND паметта, използвана в потребителския хардуер, от компютри и смартфони до рутери и телевизионни приемници, са се повишили с над 600% през последната година. Причината: производителите на полупроводници дават приоритет на производството за търсенето на сървъри с изкуствен интелект и центрове за данни. Тази безпрецедентна инфлация оказва натиск върху производителите на телекомуникационно оборудване и би могла да забави внедряването на широколентова инфраструктура по целия свят.
Завръщането на кризата с паметта
В продължение на години компонентите в стандартен Wi-Fi рутер или кабелна кутия се смятаха за „обикновени“ части – предвидими, евтини и леснодостъпни. Но нещата се обърнаха. Counterpoint Research подчертава, че цената на някои видове памет, особено на по-старите DRAM памети като DDR3, е скочила драстично до седем пъти спрямо историческите си дъна.
Това не е просто временно колебание. Това е структурен шок за спецификацията на материалите (BOM) за оборудване в помещенията на клиентите (CPE). Когато компонентът памет на устройство, което обикновено се продава на дребно за 50 до 100 долара, изведнъж струва седем пъти повече за производство, икономическият модел за телекомуникационните компании започва да се разпада.
Защо се случва това? Отговорът се крие в масовия завой на индустрията към изкуствения интелект. Гиганти като Samsung, SK Hynix и Micron агресивно пренасочиха производствения си капацитет от по-стари памети (като DDR3 и DDR4) към високорентабилни, високопроизводителни чипове като HBM (High Bandwidth Memory) и DDR5. Тези чипове са жизнената сила на сървърите с изкуствен интелект и центровете за данни.
Тъй като производствените предприятия имат ограничен капацитет, производството на по-простите чипове памет, използвани в рутери и телевизионни приемници, е изместено от приоритет.
С изчерпването на предлагането на тези по-стари компоненти, останалите наличности се превърнаха в зона на „наддаване“, което доведе до нива, невиждани от повече от десетилетие.
Въздействие върху внедряването на широколентов интернет и Wi-Fi 7
Този скок на цените се случва в особено чувствителен момент за телекомуникационната индустрия. Операторите в момента са в разгара на голям цикъл на обновяване на хардуера, преминавайки от Wi-Fi 6 към Wi-Fi 7 и разширявайки услугите „оптично трасе до дома“ (FTTH).
Съвременните Wi-Fi 7 рутери изискват значително повече памет и процесорна мощност, за да се справят с по-високи скорости и по-ниска латентност. С покачващите се цени на паметта, разходите за производство на тези устройства от следващо поколение нарастват рязко. За телекомуникационните компании това представлява труден избор: да поемат разходите и да свият печалбата си или да прехвърлят покачването на цените върху потребителите под формата на по-високи месечни такси за наем или покупни цени на хардуер.
Освен това пазарът на приемници, вече под натиск от стрийминг устройства и смарт телевизори, е притиснат още по-силно. Нарастващата цена на хардуера прави все по-трудно за кабелните и сателитните доставчици да оправдаят „безплатните“ или субсидирани модели приемници, които са стандарт в индустрията от години.
Може ли и Европа да усети въздействието?
Въпреки че оригиналното изследване се фокусира върху глобалните тенденции в цените на паметта, натискът, който движи тези промени, не е ограничен до един регион. Европа, подобно на други пазари, зависи от глобалните вериги за доставки на полупроводници, където недостигът на памет и инфлацията на цените се усещат във всички хардуерни сегменти.
Производителите на телекомуникационно оборудване в Европа обикновено доставят чипове памет от същия пул като американските и азиатските производители на оригинално оборудване (OEM), което означава, че нарастващите разходи за DRAM и NAND биха могли да се превърнат в по-високи цени на рутери и приемници, предоставяни от интернет доставчици, предлагани на европейски клиенти.
В Европа, където правителствата и операторите настояват за амбициозни цели за широколентов достъп, като например национално гигабитово покритие и фиксирани безжични мрежи от следващо поколение, тази динамика на разходите представлява реални рискове. Бюджетите за обществени поръчки на оборудване биха могли да бъдат натоварени, а по-малките производители с по-малко преговорно влияние може да се сблъскат с проблеми с доставките. Ситуацията подчертава по-широка тема: инфраструктурата за свързаност не е само за оптични влакна и спектър. Тя зависи и от стабилни и достъпни доставки на полупроводници.
За телекомуникационните оператори и производителите на оборудване, стратегията занапред ще включва внимателно проследяване на тенденциите в цените на паметта, осигуряване на дългосрочни споразумения за доставка и коригиране на пътните карти на продуктите.
Операторите може също да се нуждаят от алтернативи, като например проектиране на хардуер с по-ефективно използване на паметта или работа с доставчици, които имат осигурени запаси.
