
Дигиталният пейзаж на Европа в момента е арена на оспорвана борба между стремежа на Европейската комисия за „стратегическа автономия“ и нуждата на телекомуникационната индустрия от глобална стандартизация. В началото на 2026 г. GSMA издаде серия от остри предупреждения относно последните регулаторни маневри на Европейския съюз. В основата на конфликта са два основни законодателни акта: Законът за киберсигурността на ЕС (EUCS) и предложеният Закон за цифровите мрежи (DNA).
Според GSMA, макар намеренията на ЕС да засили сигурността и иновациите да са благородни, настоящото им изпълнение рискува да фрагментира глобалния интернет, да задуши конкуренцията и да увеличи разходите за обикновените потребители. Също така рискуват да подкопаят инвестициите, да усложнят спазването на изискванията и да забавят внедряването на цифрова инфраструктура.
Добрите намерения на DNA
Законът за цифровите мрежи на Европейския съюз има за цел да замени съществуващия Кодекс за електронните съобщения с унифицирана рамка, предназначена да хармонизира и опрости правилата в държавите членки, да стимулира иновациите, да даде възможност за трансгранично предоставяне на услуги и да подпомогне свързаността от следващо поколение, като например оптични кабели и 5G. Той включва разпоредби за „единен паспорт“ за разрешаване на телекомуникации, по-предсказуемо лицензиране на радиочестотния спектър и хармонизирани правила за инфраструктурата.
Ръководителите на GSMA обаче твърдят, че DNA в сегашния си вид не е достатъчен за нуждите на европейския телекомуникационен сектор. Макар че приветства аспекти като по-хармонизирана политика за радиочестотния спектър, която би предложила по-дълги, подновяеми лицензи и по-голяма сигурност при планирането, GSMA твърди, че голяма част от законодателството всъщност добавя сложност, вместо да я намалява. Асоциацията предупреждава, че проекторегламентите въвеждат специфични за сектора правила, разширени административни органи и припокриващи се изисквания за докладване, което би могло да увеличи разходите и да натовари ресурсите на операторите, без съществено да повиши конкурентоспособността.
В основата на опасенията на GSMA е рискът, че прекалено тежките регулации биха възпрепятствали инвестициите в момент, когато Европа вече изостава от световните си конкуренти в разгръщането на напреднала свързаност. За разлика от САЩ или Китай, където мобилните мрежи и инфраструктурата от следващо поколение се разгръщат по-бързо, европейският телекомуникационен сектор е изправен пред по-високи разходи за съответствие и по-малко привлекателна възвръщаемост на инвестициите. Това би могло да застраши внедряването на критични технологии като самостоятелни 5G, оптични мрежи и облачна основна инфраструктура – всички те се считат за съществени за икономическия и цифров суверенитет на континента.
В името на сигурността
Успоредно с дебата за DNA, промените в Закона на ЕС за киберсигурност също предизвикаха негативна реакция от страна на индустрията. Проектът на Комисията предлага по-строги стандарти за сигурност в цялата цифрова и мрежова инфраструктура, за да се повиши устойчивостта срещу киберзаплахи. Въпреки че повишената сигурност е широко подкрепена, GSMA и други предупреждават, че общите, предписващи изисквания биха могли да увеличат оперативните разходи и да усложнят спазването им, без пропорционално да подобрят действителните резултати в областта на сигурността. По-специално, третирането на всички елементи на оборудването като еднакво чувствителни, вместо приемането на рамки, основани на риска, може да изисква от мрежите да отклонят капитал от подобрения и иновации към широки дейности по съответствие.
По-конкретно, законът предлага, че за да се счита една облачна услуга за „висококачествена“, доставчикът на услуги трябва да е със седалище в ЕС, а данните му трябва да се обработват в рамките на Европа, независими от законите извън ЕС. GSMA твърди, че тези изисквания са „протекционистки“ ход, прикрит като сигурност. В глобализираната дигитална икономика мобилните оператори разчитат на сложна мрежа от международни доставчици на облачни услуги (като AWS, Azure и Google Cloud), за да управляват своите 5G ядра и да съхраняват огромни количества данни.
Като ефективно блокира неевропейски компании от сертифициране на високо ниво, ЕС рискува да принуди операторите да преминат към по-малко зрели или по-скъпи местни алтернативи. GSMA предупреждава, че това може да създаде „европейски дигитален остров“, където инфраструктурата на континента вече не е съвместима с международните стандарти. В крайна сметка ще забави внедряването на усъвършенствани услуги с изкуствен интелект и 5G, които зависят от глобалния облачен мащаб.
Какво да се направи
GSMA не призовава за изоставяне на DNA или Закона за киберсигурност, а по-скоро за по-амбициозна, благоприятна за инвестиции и по-малко предписателна рамка, която наистина подкрепя целите на Европа за цифрова инфраструктура. Посланието им към политиците в ЕС е ясно: без регулаторна среда, която постига правилния баланс между сигурността, конкуренцията и финансовата реалност, Европа рискува да изостане още повече в глобалната цифрова конкурентоспособност.
Изявленията на GSMA също така отразяват по-широки опасения, изразени в предишни доклади за индустрията: фрагментираното регулиране на киберсигурността в ЕС вече е доказано, че повишава разходите и рискува объркване за операторите, които се опитват да отговорят на множество, понякога противоречиви, изисквания. В такава среда телекомуникационните компании могат да харчат повече за отчитане и проверка на съответствието, отколкото за проактивна киберзащита или подобрения на мрежата.
Въпреки критиките, не всички заинтересовани страни са против DNA. Групи за спешни служби, като Европейската асоциация за спешни номера (EENA), приветстваха аспекти на предложеното законодателство, които укрепват устойчивостта на мрежата и комуникациите при спешни случаи. Това илюстрира деликатния баланс, пред който са изправени регулаторните органи: засилване на сигурността и защитата на потребителите, като същевременно се избягват прекомерни тежести, които биха могли да забавят инвестициите и внедряването.
















