Глобалният недостиг на чипове е проблем, който изглежда, че няма да бъде решен скоро. Освен това той показа на Европейския съюз още една сфера, в която той изостава. Без достатъчно производствен капацитет за достатъчно чипове много други индустрии ще страдат – производството на автомобили се бави, изостават и доставките на телеком оборудване.
Наличието на достатъчно собствен капацитет за производство на чипове е важно и за намаляване на зависимостта от други райони и държави. Затова Европейската комисия (ЕК) обяви нова инициатива – Европейски законодателен акт за интегралните схеми. Сложното име има доста по-семпла цел – ЕС да подобри способностите си да разработва и произвежда чипове.
Трудната ситуация
В своята аргументация за плана си, ЕК описва, че в момента в Европа се произвеждат по-малко от 10% от световното количество чипове. Заради това индустриите в ЕС зависят от доставчици от трети държави, което създава риск от застой на „много европейски промишлени отрасли“ при прекъсване на световната верига на доставки на чипове. Проблеми може да има за автомобилните производители, медицинското оборудване и телекомуникациите.
ЕК отбелязва, че резервите в Европа ще стигнат за няколко седмици. А с развитието на технологиите и цифровата трансформация, нуждата от чипове само ще продължи да расте.
ЕК посочва, че въпреки това Европа е „много добре позиционирана“ по отношение на материалите и оборудването за управление на големи заводи. В страните-членки на ЕС има и много научноизследователски и технологични организации, които въвеждат техники за производство на някои от най-напредналите разработки в света. Затова ЕК смята, че няма да е трудно секторът да се мобилизира и да бъде подпомогнат да ускори и увеличи производството на чипове.
Решението
Така се ражда инициативата „Интегрални схеми за Европа“. Част от нея е и законодателният акт, който цели дългосрочно решение на описания като систематичен проблем. Пакетът от законодателни инициативи е разделен на три периода.
В краткосрочен план се цели подобряване на координацията между страните-членки и ЕК, обсъждане и взимане на решения и пропорционални мерки при кризи. В средносрочен план целта е укрепване на производствените дейности, мотивиране на иновациите по цялата верига и създаване на по-сигурна и устойчива екосистема. В дългосрочен план е мотивиране на иновациите, разработките и позициониране на Европа като лидер в сектора.
Като част от законодателните промени ще бъде облекчаване на правилата за финансиране на проекти за увеличаване на производствения капацитет за чипове. Това включва и по-лесни процедури за държавно подпомагане, но при строги условия – само за заводи за чипове, които отговарят на определени критерии и се отличават с иновативност и ще са полезни за цяла Европа.
Крайната цел е до 2030 г. Европа да удвои дяла си и да произвежда 20% от световните чипове. Затова законодателните промени идват и с увеличено финансиране. Инициативата предвижда мобилизиране на 43 млрд. евро от публични и частни средства. От тях 11 млрд. евро ще са за финансиране на проучвания, дизайн и производствени техники. Ще се инвестира и в обучения за наваксване на недостига на кадри.
Европа не е единствената с подобен инвестиционен план. САЩ също предвиждат мащабни инвестиции за мотивиране на местното производство на чипове. Отвъд океана ще заделят 52 млрд. долара за тази цел.
За разлика от САЩ обаче, в ЕС ще трябва да се търси и баланс между страните-членки така, че те да не прилагат нечестни тактики за привличане на повече инвестиции. ЕК изрично казва, че не трябва правителствата да правят опити да „надуват“ субсидиите.
Всичко това идва и на фона на решението на Intel да построи мегазавод за чипове в Европа, като компанията все още избира в коя държава да направи това и съответно има голям интерес от много страни-членки. Пред Reuters компанията коментира, че одобрява инициативата на ЕС и очаква тя да помогне да реализирането на плановете ѝ да увеличи производствения си капацитет в региона.
