В някои спортове победата не е сигурна дори няколко дни след края на състезанието – зависи дали някой няма да подаде жалба и резултатът да бъде променен. Нещо подобно се случи и с Плана за възстановяване и устойчивост, който изненада неприятно телеком индустрията в България, след като се оказа променен без тяхно знание.
Темата от няколко дни е особено актуална и дори влезе в централните новини на големите медии. Постепенно всичко се разводни и се превърна в класическа за нашата страна караница между институции и бизнеса, от която надали ще произлезе смислено решение. А може би вече е и твърде късно, тъй като на 7-ми април т.г. Планът беше официално приет и подписан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в София.
Внезапните промени
Според оценката на ЕК, планът е „изключителен“, като 26% от общия размер на средствата са за цифровия преход. В това число са много дейности, включително развитие на цифрови умения, цифровизация на различни сектори, на администрацията и т.н. Предвидено е и финансиране за развитие на свързаността с изграждането и поддръжката на широколентова инфраструктура за интернет достъп.
Именно това перо се оказа изненадващ обект на спор през последните дни. То изглеждаше едно от най-сигурните и гарантираните. След като беше окончателно обсъдено и финализирано с бизнеса, през октомври 2021 г. Планът беше готов и изглеждаше, че каквито и промени да има, те няма да са в тази му част.
В края на март т.г. обаче е публикувана нова финална версия на плана, в която освен промени според забележките на ЕК, са направени и други редакции, които изглежда не са били поискани от Комисията. Това са именно преработените идеи и пера за финансиране на мрежовата свързаност.
Промените са значителни и практически премахват всички 5G проекти от Плана или ги отлагат за по-късен етап. Това включва смятаното за гарантирано осигуряване на 5G покритие над всички магистрали в страната. Няма да има и соларно захранване за отдалечените базови станции. Вместо това значително са увеличени парите за Единна електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), която е в юрисдикцията на новосъздаденото Министерство на електронното управление (МЕУ). Аргументът е, че мрежата е морално остаряла и има нужда от обновяване, както и от разширяване, тъй като не покрива всички общини. Така парите, от 98 млн. лв. в предишната версия на плана, стават 316 млн. лв.
Завишаване има и на парите за т.нар. селски интернет. Вместо предвидените 293 млн. лв., ще има 315 млн. лв. Идеята на този проект е да се изградят оптичните трасета до населените места и да се осигури адекватен интернет достъп на техните жители. Има и възможност двете пера да се припокриват в някои сфери, като на практика ресурсът става общ за изграждането и на двете.
Фразата „държавен телеком“ не се използва в преработения План. Тя се появи в медиите, вероятно като обобщаващ термин, но създаде погрешно впечатление, че държавата подготвя оператор, който да конкурира другите телекоми. Всъщност нищо подобно не е планирано, заяви министърът на транспорта Николай Събев пред журналисти в Народното събрание.
На среща с изпълнителните директори на трите оператора, екипът, изготвил тази част от плана и Събев са обяснили променените приоритети. Това включва осигуряване на гигабитова свързаност до отдалечени и слабо населени райони за 350 000 души и споменатото разширяване и обновяване на ЕЕСМ, съобщи Mediapool.
Остри критики
Промените не срещнаха одобрението на телекомите. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в който членуват и трите големи мобилни оператора на България, беше особено критичен. Председателят на управителния съвет на АТИ Андреана Атанасова даде няколко интервюта, в които описа детайлно позицията и мнението на бранша.
В тях тя заявява, че е променена цялостната концепция за разгръщането на широколентовия интернет достъп. „Връщаме се десет години назад, когато наблюдавахме приоритетно насочване на държавните средства за свързване на общините. Този опит за съжаление няма съществен ефект“, казва Атанасова пред Dir.bg. Тя допълва, че тази практика беше правена с години и няма особен ефект за гражданите и опасението на АТИ е, че това ще се случи отново.
Има и множество слухове и спекулации защо се е получило това неразбиране. Пред „Капитал“ АТИ коментира, че е изпратил и протестно писмо към премиера Кирил Петков и ресорните министри, но не е получил писмен отговор. Телекомите ще се свържат и с ЕК по темата. Те твърдят, че ЕК не е имала забележки по предишната версия на Плана, докато други източници казват, че е имало известни критики за естеството на проектите и възможността някои от тях да бъдат приети като форма на държавна помощ. Официална позиция на ЕК по този спор все още няма.
Тема с продължение
И докато има множество и най-различни доводи защо са направени промените, самите те не са основният проблем. Той всъщност е липсата на диалог. Неприятната изненада за бранша фактът, че след като е бил уверен, че промени няма да има, такива са направени без уведомяване и съгласуване. По този начин телекомите се поставят през фактически заварено положение, което е лошо послание към бизнеса, който държи на предвидимостта.
Това създава и реален риск операторите да преосмислят заложените инвестиции, както и да има по-слаб интерес към бъдещите проекти. Дори и да има възможност за редакция на проектите, тя няма да може да е достатъчно голяма, за да компенсира промените. Добрите намерения трябва да бъдат съпътствани и от добра реализация, а за постигането ѝ диалогът винаги е с ключова роля.
Изваждането на 5G коридорите по магистралите може да създаде и международни проблеми за страната. 5G покритието по всички основни пътища и релсови трасета е главна цел на Европейския съюз и трябва да бъде постигната до 2025 г. Обявен е и 5G коридор Солун-София-Белград. Меморандумът за него е подписан още през юни 2018 г. и той фигурира като официален проект в редовните доклади на 5G Observatory, които се изготвят за Европейската комисия.
Премахването на този проект от Плана, поставя под въпрос как и дали този коридор ще се реализира. Телекомите вече са споделяли открито, че тези трасета не са икономически изгодни за тях и проектът в Плана е важен. За последно това беше споменато от изпълнителния директор на Vivacom Николай Андреев по време на Срещата на правителството с бизнеса, организирана от „Капитал“ през март т.г. Интересното е, че тогава и Събев заяви, че „държавата трябва да гарантира, че навсякъде по основните пътища ще има 5G покритие“.
Трудно ще се разбере истинската причина за внезапната смяна на приоритетите. Със сигурност трудно ще върви и реализацията на плана, особено в ситуацията на обтегната комуникация. Ако отношенията не бъдат поправени, основни губещи от това отново ще са гражданите. Най-малкото липса на 5G по основните трасета ще ограничи възможностите за транспортните технологии на бъдещето като автономни автомобили и камиони, повече и по-подробни данни за транспорта, подобряване на безопасността и др.
