София расте, не старее и ще поумнява все повече

София е единственият български град, който влиза в класацията Smart City Index 2021 на Института за развитие на мениджмънта и Сингапурския университет за технологии и дизайн. Тя развива все по-мащабна и амбициозна стратегия за дигитална трансформация и интегриране на умни технологии, като се подготвят множество проекти.

Част от тези идеи бяха представени по време на конференцията Digital Sofia – The Smart City, която се проведе в Интер Експо Център. Събитието беше организирано от Столична община и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

„Когато се срещаме с кметове на други европейски столици, темата за умните градове винаги е основна. Обменяме много идеи и опит, като целта е да направим живота в града по-удобен за жителите и по-атрактивен за инвестиции“, каза кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя допълни, че София вече има развити проекти в тази сфера и се работи по още много идеи в различни сфери.

Фандъкова заяви, че 80% от ИТ фирмите в България, работят в София, като това е и най-бързо развиващият се сектор в столицата с 20% дял. Градът стимулира идеите със свой акселератор, като само тази година има 24 кандидати за участие.

digital sofia conference
Свършеното до момента

Умните проекти на София са много. Фандъкова обърна внимание на няколко разработки за ефективно използване на енергийните ресурси. Това включва внедряване на възобновяеми енергийни източници за отоплението на общинските детски градини и училища. Целта е 400 сгради да разчитат на „зелена“ енергия. Извършва се и пилотен проект с водородни клетки за едно от депата на „Метрополитен“, който може да се разшири и за още сгради.

София е и първата столица в Европа с таксономичен анализ, допълни Фандъкова. Работи се и по център за обработка на големи данни, за пречистващи  филтри, които измерват в реално време нивото на фините прахови частици и др. Други проекти са популяризиране на електрически споделени автомобили, електрическа ЖП линия за транспорт на RDF гориво до ТЕЦ „София“ и др.

Вече има и положителни резултати от действащи проекти. Дигитализирането на билета за градски транспорт в София например се радва на голям успех. През последните няколко месеца 80% от билетите се продават електронно, над 1,3 млн. от тях са през приложението mPass. За последните 3 месеца през него са купени и над 400 000 дневни карти.

София предлага над 100 дигитални услуги, заяви председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев.Най-новата е дигиталната адресна регистрация. „Всичко, с което се сблъскваме в ежедневието, трябва да бъде дигитализирано. Публично-частното партньорство ще е много важно за реализирането на това“, каза още той.

Само през последния месец са продадени 500 000 билета за ГТ, като 70% от тях са платени електронно. В комбинация с видеонаблюдението в ГТ, това дава възможност на общината да следи в реално време натоварването на всяка линия, казва Христиан Петров, общински съветник в СОС.

Новата тикет система на градския транспорт (ГТ) поставя началото и на истинска реформа в тази услуга, допълва изпълнителният директор на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) Димитър Дилчев.Над 50 разписания вече са променени благодарение на събраната по този начин информация. „Това не е еднократен процес, а ще бъде постоянен“, допълва той.

Digital Sofia конференция
Какво още предстои

До 2026 г. по света ще бъдат инвестирани 2,5 трилиона долара в умни градски решения. Данните показват, че градовете, в които са приложени умни решения, регистрират средно по 21% увеличаване на БВП и 13% ръст на населението, казва главният изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за инвестиции Мария Христова.

В София вече се реализират множество пилотни проекти и се работи по внедряването на нови идеи. Столицата иска да въведе още дигитални услуги, като се надява още тази година да пусне електронна идентификация, за да могат гражданите да комуникират с общината през мобилно приложение, казва Петров. Реализирането зависи и от усилията на държавата в тази сфера.

Друг проект е започнал с Държавната агенция за електронно управление, която вече беше трансформирана в Министерство на електронно управление. В него се предвижда интеграцията на 50 електронни услуги, които да са пример и за останалите общини и постепенно да бъдат внедрени във всички тях.

Столична община работи и по дигитализирането на вътрешните си процеси. Идеята е голяма част от тях да се автоматизират, което ще улесни не само администрацията, но и гражданите, тъй като времето за чакане на различни услуги ще се съкрати до минути, особено през дигиталните заявки. Целта на СО е тези проекти да са реализирани в близките 10-12 месеца.

Работи се усилено и по улесняването на градоустройството. В момента макар и да има дигитална част на процеса, законът задължава главния архитект да слага печати на хартиени копия на дигиталните заявки. След това те отново се дигитализират, казва главният архитект на София Здравко Здравков. С екипа му вече са създали дигитална платформа и искат тя да стане за цялата страна. Амбицията е да се намали обемът хартия, информацията да е дигитализирана и геореферирана, така че да е лесно достъпна за всички. „Дигитализацията е основен път за преодоляване на корупцията“, казва Здравков.

Проект „Зелена София“ също разчита много на умните технологии, обяви неговият координатор арх. Елица Панайотова. Тя представи няколко пилотни проекта, които в момента се тестват или вече са във фаза на реализация.

Например система за маршрутизиране на училищните автобуси в София, която ще помогне за намаляване на трафика около училищата и броя родители, които използват лични автомобили, както и за електрически автобус на поискване, чийто маршрут се адаптира в реално време според заявките.

Друг интересен проект е SofiaCoin. Това е мобилно приложение, което стимулира гражданите да използват екологични методи на транспорт, за да допринасят за по-чистия въздух. В замяна те трупат виртуални точки и награди. То все още е в тестова фаза и разработката му продължава, но е достъпно за Android и iOS.

Проблемите, които трябва да се решат

„В този процес е важно да работим заедно и всеки може да допринесе“, заяви Йорданка Фандъкова. Нужни са промени на законодателно ниво, за да могат още проекти да станат възможни. Това беше позицията и на други участници в конференция.

Като проблем беше посочена нуждата от по-добра комуникация към гражданите и бизнеса. Няколко участници споделиха, че са приятно изненадани от многото умни проекти, които се развиват в София и че за пръв път чуват за тях. Те призоваха институциите да са по-активни в споделянето на тези инициативи.

Това ще е от полза за всички, тъй като ще повиши информираността и интереса към тези разработки. Интересите на хората към проекти като тикет системата показват, че гражданите са готови за тях и искат да ги използват активно. Нужно е обаче да знаят, че ги има и как да ги използват.

„В София се работи усилено за дигиталната трансформация. Нужни са още малко централизация и координация, трябва ни и обща рамка с държавата, за да могат проектите да се случват във всички общини. Бизнесът допринася много за изграждането на решенията и за откриването на това какво е нужно. Има и пари за инвестиции, като трябва да покажем на предприемачите как да се възползват от тях. Ние като град сме готови да им помогнем и да им предоставим възможност да тестват идеите си“, заяви заместник-кметът по дигитализация, иновации и икономическо развитие Генчо Керезов.

Основна роля за това имат и мобилните технологии, като в следващата тема ще разгледаме именно какви са плановете на институциите и телекомите за развитието на свързаността, цифровата инфраструктура и 5G мрежите.

Related Posts