Напредва общественото обсъждане на актуализирания национален стратегически документ за цифрова трансформация на България до 2030 г. В проекта влиза и обновена национална пътна карта за цифрова трансформация до същата година.
Стратегическият документ е разработен от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и приет с РМС № 493 от 21.07.2020 г. актуализацията се наложи от настъпилите от тогава политически, нормативни, технически и обществени промени в областта на цифровата трансформация, и за изпълнение на националните задачи, свързани с европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Изготвянето на националната пътна карта за цифрова трансформация на България до 2030 г. произтича от приетата с Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. европейска политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., с която се въвежда механизъм за наблюдение и сътрудничество, отбелязват от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Ролята на 5G
Логично, мобилните мрежи от пето поколение (5G) имат важно участие в цифровата трансформация на България. Част от документите използват данни за развитието на 5G в България към 2022 г. Тогава страната имаше разгръщане на тези мрежи под средното за ЕС. През миналата година обаче бяха направени доста промени, които позиционираха страната по-добре в класациите, особено по скорост на изтегляне. Те са отбелязани в пътната карта.
Бяха разпределени и ключовите честоти в диапазона 700MHz. Те са сред пионерните ленти, като забавеното им разпределение беше обект на критики от европейските институции. В крайна сметка миналата година този проблем беше решен и вече у нас са разпределени всички ленти за 5G.
Пътната карта прогнозира, че до 2028 г. 5G ще постигне 100% покритие на населението у нас. Тя отбелязва развитието по 5G коридора с Гърция, който трябва да е готов до 31 декември 2025 г.
Освен това се очаква скоро да стартира и работата по 5G коридора със Сърбия. 50% от финансирането е осигурено от МСЕ.
„В областта на цифровата инфраструктура (свързаност) страната ни е сред водещите европейски държави. Цифровата инфраструктура и скоростите, които постигат българските оператори са сред водещите в Европа и света. Тъй като основните пречки бяха премахнати, 5G покритието и разгръщането на оптичните мрежи ще постигнат целите от 100 % покритие на населените райони. И в областите на квантовите изчисления, производството на чипове и периферните възли страната ни следва да се включи в усилията ЕС да постигне общата цел за укрепване на водещата си роля в областта на цифровите технологии“, се казва в документа.
Отбелязва се още, че КРС прие правила за повишаване на стандартите за сигурност на мрежите и услугите. Новите правила са приведени в съответствие с мерките от инструментариума за киберсигурност на 5G.
„Секторът на телекомуникациите в България има зелени политики, които се преразглеждат и актуализират ежегодно, за да останат в съответствие с целите на ЕС за устойчивост. За да подобри екологичния отпечатък и потреблението на енергия от електронните съобщителни мрежи, България насърчава внедряването на оптични кабели в сградите на обществения сектор, за да замени по-малко енергийноефективните медни кабели. Всички телекомуникационни оператори са поели ангажимент да намалят въглеродния си отпечатък и постепенно да преминат към чиста енергия и възобновяеми източници“, отбелязва анализът на състоянието на сектора.
Основен проблем за решаване е цифровото разделение между градовете и селата.
„Причините за това са както липсата на инвестиционен интерес от страна на частните оператори, така и забавянето на изпълнението или неизпълнението на мерките и проектите от страна на публичното управление. В допълнение все още съществуват значителни регионални дисбаланси в развитието и използването на националната цифрова инфраструктура, включително на общинско ниво. Освен липсата на достатъчно бърза и сигурна цифрова свързаност, на много места не е преодоляна изцяло инерцията за отказ от страна на общинските служители за въвеждане и работа с ИКТ, което е проблема за развитието на обществените електронни услуги от една страна и оттам – на бизнес климата и цялостното развитие на тези общини от друга“, се казва в анализа.
Основни приоритети
Стратегическият документ отбелязва, че до 2030 г. „всички крайни ползватели, намиращи се в определено местоположение да бъдат обхванати от гигабитова мрежа до крайната точка на мрежата и всички населени места да бъдат обхванати от безжични високоскоростни мрежи от следващо поколение с ефективност, еквивалентна най-малко на тази на 5G, в съответствие с принципа на технологичната неутралност“.
Документът отбелязва, че 5G е „ключова технология“ поради нарастващата цифрова интеграция на социалните и икономически процеси и увеличаване на потреблението на мобилен Интернет. Цифровата мрежа от пето поколение 5G е ключова технология в тази област. „По-високите скорости, малкото времезакъснение и големия брой на свързаните крайни устройства ще дадат възможност за разработване на широк спектър от нови бизнес модели в области като автономно шофиране, Индустрия 4.0, цифрово земеделие, търговия и занаяти, енергетика, цифрово обучение, цифрово управление, цифрово здравеопазване и логистика“, допълва документът.
„Цифровата трансформация изисква значително подобряване на съществуващата в момента инфраструктура. Пълните икономически и социални ползи на цифровата трансформация ще бъдат постигнати, ако се осигури широко разгръщане и използване на мрежи с много голям капацитет. Затова 5G мрежите и в бъдеще 6G, както и оптичните мрежи ще бъдат сред най-важните градивни елементи на нашата цифрова икономика и общество до 2030 г.“
Документът посочва като главен приоритет на електронното здравеопазване „провеждане на цифрова трансформация базирана на развитието на трите технологични стълба: облачни технологии, развитие на безжичните комуникации мрежи (4G/5G), масовото внедряване на високоскоростни оптични мрежи за пренос на данни“.
Друг приоритет е „изграждането и развитието на национална система за ранно предупреждение при опасност от или при възникване на бедствие. Усилията на институциите, отговорни за защитата на населението ще бъдат насочени към използването на цифровите технологии за развитие и модернизация на системата за ранно предупреждение, както и обновяване на информационно-комуникационната инфраструктура за използване на GPS данни, 4G, 5G и TETRA мобилни мрежи.“
„Очакванията към 5G мрежите определено са високи. Разгръщането им обаче поставя и предизвикателства по отношение на наличието на свободен радиочестотен спектър за граждански нужди, прилагането на стандарти, изграждането на точките за безжичен достъп с малък обхват (малки клетки), улесняване на иновациите и новите случаи на използване, мобилизиране на инвестиции и смекчаване на риска от цифрово разделение. До 2030 г. правителството е амбицирано да осигури гигабитова свързаност за всички основни социално-икономически двигатели като училища, транспортни центрове и основни доставчици на обществени услуги, както и цифрово интензивни предприятия. Подкрепата за свързване на тези двигатели на цифровия растеж значително ще подобри бизнес средата за операторите, като стимулира търсенето и понижи разходите за разполагане на мрежи. И не на последно място всички участници на пазара, които се възползват от цифровата трансформация, следва да поемат своите социални отговорности и да дадат справедлив и пропорционален принос към обществените блага, услуги и инфраструктури в полза на всички граждани в Съюза“, отбелязва още стратегическият документ.
