пасни или безопасни са мобилните мрежи от пето поколение (5G) за здравето? Този въпрос стана изключително актуален от 2019 г. насам и изостри вниманието на обществото покрай пандемията от коронавирус през 2020 г. Радиовълните се ползват от човека от повече от 120 години, а мобилните мрежи – от над 50 години. Има хиляди изследвания, които покриват различни техни характеристики и въздействия върху хората и околната среда.
Общоприетата официална позиция към момента на международните здравни, правителствени, технологични и регулаторни организации е, че мобилните мрежи като цяло, включително и 5G не са вредни или опасни за човешкото здраве. Това мнение се споделя и е прието от широката научна общественост. Стига да се спазват приетите изисквания за излъчвания, както на мобилните мрежи, така и на самите устройства. Като и двете са силно регулирани и се контролират стриктно от държавните органи.
Има ли мобилна радиация
Електромагнитните излъчвания се разделят на два типа – йонизиращи и нейонизиращи. Свойството на първите е, че са толкова силни, че могат да предизвикат промени на атомно и молекулярно ниво. Включително да доведат до фатални последици или в по-добрия случай – до трайни увреждания. При тях попадат радиоактивните лъчения, като алфа, бета и гама лъчите. Именно йонизиращите електромагнитни полета са тези, които в българския език, учените определят като „радиация“.
Нейонизиращите излъчвания са много по-слаби и непрекъснато сме изложени на такова, било то от естествени или изкуствени източници. За пъреите, най-елементарният пример са слънчевата светлина или магнитното поле на Земята. Сред изкуствените, освен мобилните мрежи и телефони, може да добавим всеки един електроуред, самата ел. мрежа, различните свързани устройства с Bluetooth, WiFi мрежите, ефирната телевизия и радио, радарите и много други.
Любопитното е, че нейонизиращите лъчения в българския език не се водят за радиация. За такава се приемат само йонизиращите. Объркването идва от думата radiation, която в английския език се използва и за двата типа излъчвания.
Кога са опасни мобилните излъчвания
Радиовълните се използват от повече от век за разпръскване на ефирна радио и телевизия, сателитен сигнал и много други форми на комуникация. Съществуват хиляди (над 25 000) изследвания проведени през последните 50 години за потенциалните ефекти върху човешкия организъм. Включително за излъчванията от базовите станции, антените и мобилните телефони. Както и от влиянието на милиметровите вълни, които са ключови в 5G технологията.
Единственият установен негативен ефект от нейонизиращите лъчения е термичният. Тоест, при по-силно излагане, се получава загряване на кожата и в зависимост от честотите – и на тъканите. Примерите за него са много – слънчевото изгаряне ако не сме предпазливи, ако пипнем гореща жична крушка или добрата-стара микровълнова печка.
Учените са установили, че вероятни проблеми може да се предизвикат при загряване на тялото с повече от 1 градус по Целзий. Над тази температурна промяна се смята, че човешкия организъм може по-трудно да се адаптира към нея. Това е изходната база, която се използва за изготвяне на ограниченията на излъчване на антените и на самите устройства.
При много екстремни облъчвания е възможен канцерогенен ефект, тоест да предизвика образувание на тумори или ракообразни състояния. Според проведените изследвания в САЩ, такива се появяват при наистина високи нива на излъчвания, които надвишават до десетки пъти лимитите установени от Световната здравна организация, които се спазват от мобилните оператори и производителите на смартфони по света.
Учените продължават да наблюдават за нетермични ефекти от излагане от радиовълни, но за момента няма доказателства за такива, които да повлияят на човека.
Фактори за безопасност
Три са основните фактора, които влияят на този термичен негативен ефект – мощността на излъчвателя, използваната честота и разстоянието до облъчвания обект. Те се взимат предвид, когато се изграждат каквито и да било безжични комуникации.
Например, ТВ кулите и радиостанциите на къси вълни излъчват между 10-40 KW (киловата) и разпръскват сигнал на десетки километри. Антените са разположени високо и ако случайно се намират в градска среда (например в Берлин – бел. ред.) те може да достигнат до няколкостотин метра височина. Причината е, че колкото по-мощни са те, толкова по-голямо буферно разстояние трябва да има, за да може случайните минувачи да не са излагани на по-високи дози. Това е т.нар. санитарна зона.
Сегашните мобилни базови станции излъчват под 100 W, най-често срещано между 10 и 50 W. Това е близо хиляда пъти по-слабо отколкото ТВ кулите. Затова и санитарната зона обикновено варира между 10 и 35 метра и те могат безопасно да се разполагат по покривите на жилищните сгради.
Закономерността, която се спазва при мобилните комуникации е следната – колкото по-близо се намира даден източник на излъчване, толкова по-слаб е той. Така например, WiFi рутерите имат обхват само няколко метра, но излъчват с мощност от 100 до 400 миливата (mW), което отново е между 100 и 500 пъти по-малко от една базова станция.
Същият принцип ще се спазва и при разгръщането на 5G мрежите, тъй като ще се разполагат по-нагъсто и ще се използват по-малки клетки (микро и нано). Те ще излъчват в пъти по-ниски стойности единични вати или дори миливати, като обсегът им ще бъде от няколкостотин до няколко метра.
По подобен начин стоят нещата с по-високите честоти. Колкото по-къси вълни и по-високи радиочестоти се използват, толкова по-бързо заглъхват те при разпространението им в атмосферата или по-лесно се абсорбират от физически препятствия. Затова те се ползват на къси дистанции и поради това няма да се ползват с висока мощност. Това правило ще важи и за милиметровите вълни, които са в основата на част от иновациите на 5G.
