Малко над 67% от населението на България вече има достъп до 5G мрежа. Това показват данните на редовния доклад на 5G Observatory, като за България данните са към септември 2023 г.
Според доклада на 5G Observatory, Европейският съюз (ЕС) като цяло изостава малко с постигането на някои от целите, свързани с разгръщането на 5G мрежите. Остават основни проблеми като бавното раздаване на честоти, което не е приключило в много страни-членки. Отчетен е и докладът на Европейската комисия (ЕК) за Цифровото десетилетие, който също посочва, че ЕС изостава от реализирането на целите.
Все пак няма само негативни новини. Докладът отчита напредък в работата по 5G коридорите, макар и преобладаващата част от тях тепърва да трябва да бъде разработвана. Скоро се очаква да бъдат обявени още 100 млн. евро за нова група 5G коридори.
5G Observatory отчита и повишен интерес към самостоятелните 5G мрежи (5G SA). В няколко държави вече тече ускорено изграждане на такава инфраструктура от поне един оператор.
Резултатите на България
Общо 81% от населението на ЕС са покрити от 5G мрежи. По този показател ЕС изостава от САЩ, където покритието е 96%. България е под средното за ЕС със своите 67.2% покритие. Първенци очаквано са по-малките страни като Кипър и Малта с по 100% 5G покритие. Нидерландия и Италия също са в челото с почти 100%.
Очаквано, в България продължава да се увеличава броят на 5G базовите станции. Те са 3697 към септември 2023 г., според доклада. От тях 2808 са в честотите 3.4-3.8GHz. Още 884 са в 4G спектър чрез DSS технология. Има и 5 станции, които са в „различни“ честоти, но не се споменава в кои.
5G Observatory изчислява, че средната скорост на 5G мрежите у нас е 88.84Mbps, което е разминаване спрямо скорошните данни на Ookla. Но и данните са за по-задна дата – към края на септември т.г. Докладът отчита „ограничен напредък“ по 5G коридора, покритието на населението и нови тестове и идеи за конкретни вертикали, в които 5G да се използва.
Потенциалът на 5G
Докладът на 5G Observatory разглежда и как върви развитието на други проекти, свързани с 5G, извън разгръщането на големите мрежи на операторите. Например частните 5G мрежи.
За последните 6 месеца в тази сфера се отчита голям ръст. Има над 20 нови частни 5G мрежи, които са били идентифицирани от авторите на доклада спрямо предишното издание на проучването, което беше преди 6 месеца. Най-много са частните 5G мрежи в Белгия, Франция, Германия и Испания. Лидер продължава да е Германия, като е запазила водачеството си благодарение на 4 нови частни 5G мрежи.
Испания също е посочена като една от страните, които разгръщат частни 5G мрежи за големи площи и критични обекти. Като такива са посочени летището в Сан Себастиан, пристанището на Барселона и Министерството на отбраната. Във Франция и Белгия се отчита създаване на такива мрежи за местните власти в Тулуза и Вавре.
Португалия пък е новата страна в списъка. Тя вече също има проекти в тази посока, като е направила и център за иновации, който да мотивира и развива частни 5G мрежи. Докладът отчита общо 94 частни 5G мрежи в ЕС в 20 държави. Реалният им брой вероятно е по-голям, тъй като в статистиката не влизат някои експерименти и не всички са подавали информация за проектите си. Няма данни в България да има частна 5G мрежа.
Продължава работата и по 5G коридорите. Вече са одобрени 15 проекта. Седем от тях са работни, а другите – проучвателни. 5G Observatory припомня, че през февруари т.г. „А1 България“ обяви, че ще работи заедно с WINGS ICT Solutions и Cosmote, за да изгради 5G коридора София-Атина, който е кръстен 5G SEAGUL. Той ще съчетава споделени и самостоятелни 5G мрежи по протежението на трасето.
ЕС спрямо останалите
Докладът на 5G Observatory разглежда и позицията на ЕС спрямо основни „конкуренти“ – Китай, Южна Корея, Япония и САЩ. Това са страните, смятани за технологични лидери и с които се сравняват всички.
Данните за сравненията не са прецизни, тъй като страните имат различни методологии за определяне на някои от критериите, а и също така споделят резултатите си в различни периоди. И все пак, те дават добра обща представа как се развиват 5G усилията им.
ЕС например има около 346 000 5G базови станции, като повечето от тях са в DSS конфигурация. Това нарежда Съюза на второ място след Китай, който е лидер с 2 937 000 5G „клетки“. След ЕС се нарежда Южна Корея с 217 000 станции, а после са Япония и САЩ съответно със 146 000 и 100 000.
ЕС обаче е на четвърто място по брой 5G базови станции на 100 000 души население – 77. Единствено САЩ са по-назад с 30 станции на 100 000 души. Трети са Япония със 118, а втори са Китай с 206. Първенец е Южна Корея с 419 базови станции на 100 000 души население.
Макар и да изостава спрямо собствените си цели, ЕС води по разпределение на 5G спектър. Най-голям дял от него е разпределен в 3.6GHz диапазона – 88.61% от него са раздадени, следван от 700MHz, където са разпределени 83.33%. Продължава изоставането в 26GHz, където са раздадени 40.19% от лентите. Общо 71% от трите, т.нар. пионерни честоти са разпределени в ЕС. Тук се отчита само дали има разпределени лицензи, а не дали се използват реално от операторите.
