Развитието на 5G мрежите в Европа продължава със стабилно и умерено темпо. ЕС изглежда вече разполага с всичко необходимо, за да позволи на технологията да се развихри с пълния си потенциал. Това показват данните от редовния доклад на 5G Observatory, който се изготвя на всяко тримесечие по поръчка на Европейската комисия.
Последното издание на доклада обхваща първите три месеца на тази година. Бързите изводи са, че операторите увеличават усилията си за подобряване на покритието на 5G и 4G мрежите си, като се подготвят и за Open RAN оборудването. Също така имаше и нови инициативи за финансиране на 5G проекти, които бяха обявени от ЕК, Франция, Италия и Германия. Беше приет и Законът за дигиталните пазари, който да създаде по-равноправни условия за участниците в тях.
Прогресът на ЕС досега
Докладът посочва, че вече всички 27 страни-членки на ЕС предлагат комерсиална 5G услуга поне на част от територията си. 17 страни-членки работят по създаването на обещаните 5G коридори, за да свържат основните транспортни трасета и да им осигурят покритие. В списъка все още е посочен и 5G коридорът Солун-София-Белград, за който се очакваше да бъде взето финансиране чрез Плана за възстановяване, но в последствие той отпадна, което предизвика остра реакция на българските телекоми. Те дори изпратиха протестно писмо до ЕК с критики за случилото се.
Докладът посочва, че на територията на ЕС вече има 147 308 активни 5G базови станции. Най-честата комбинация е DSS със споделени 4G честоти. Средно 65% от всички домакинства в ЕС имат покритие от поне една 5G мрежа към края на 2021 г. В това отношение първенци са Италия, Нидерландия и Дания.
Това е проблем и за целия ЕС, като през първите 3 месеца на годината няма проведен нито един търг. Все пак очакванията са, че през тази и следващата година процесът ще се ускори, а ETNO прогнозира, че телекомите в Европа ще платят средно по 10% по-малко за 5G честотите, отколкото за 4G. Организацията прогнозира, че операторите в ЕС ще платят общо 34,8 млрд. евро за 5G лицензи.
Разгръщането на 5G мрежите също върви с добро темпо. Данни на ETNO от февруари показват, че през 2020 г. 5G покритието в Европа е било 30%, докато през 2021 г. е 62%. Има и нови играчи на пазара, като 1&1 в Германия, който иска до края на тази година да пусне 5G мрежа за фиксиран безжичен достъп и по-късно да предложи и мобилни услуги.
Бързането изостава
И макар през последните месеци развитието и навлизането на 5G в ЕС да запазва прилично темпо, то все още е силно недостатъчно, за да навакса водачите. Докладът на 5G Observatory посочва, че в Китай например има близо 1 млн. инсталирани 5G базови станции. Това е 8 пъти повече, отколкото в ЕС и 18 пъти повече от САЩ. Също така Южна Корея е страната, която има най-много 5G базови станции на глава от населението – 13 пъти повече от тези в ЕС и 20 пъти повече от САЩ.
Освен това в Европа най-много се използват средните честоти за 5G. Близо две трети от телекомите използват честоти, които не са в трите спектъра, които са определени за най-ефикасни за 5G – 700MHz, 3.6GHz и 26GHz. Вместо това те използват предимно 1800MHz и 2.1GHz, което води до по-ниските скорости, които се наблюдават при някои телекоми.
Все още има и доста предизвикателства, които трябва да се решат. Сред тях са прословутите 5G коридори, покритие над всички градски зони и главни пътища и ж.п. трасета. Също така има още да се работи за интегрирането на 5G в нови продукти, производствени процеси и бизнес модели. Трябва да се ускори и разпределението на честотите. Например 26GHz са разпределени само в 6 държави в ЕС.
Факторът DSS
Докладът отбелязва, че мнозинството телекоми в Европа използват DSS (Dynamic Spectrum Sharing), за да споделят честотите на LTE с 5G услугите си. Това им позволява да предложат 5G услуги по-бързо и с по-малко разходи. Недостатък е, че може да има значителни разлики в потребителското изживяване в зависимост от това дали става дума за 5G DSS през 700MHz например и 5G в 3.6GHz. Затова и някои телекоми правят маркетинг разграничаване чрез рефериране към второто като „истинско 5G“ или други подобни термини. Те са полезни и за потребителите, тъй като им дават индикатор каква услуга да очакват.
Използването на DSS обаче създава трудности за сравняване на 5G развитието сред телекомите. Някои може да изглеждат доста по-напред в покритието, но това да е така, защото други изграждат самостоятелна мрежа и имат по-различна стратегия, отбелязва докладът. Отбелязва се, че дори и използването на 5G през DSS все пак подобрява качеството на услугата за крайните клиенти. DSS намалява риска за операторите от скъпи инвестиции в началото.
Въпреки това използването на DSS като цяло дава по-ниски средни скорости спрямо C-Band мрежите. 5G Observatory смята, че все пак DSS и комбинирането със C-Band ще се превърне в по-разпространена практика за повечето телекоми, които ще използват и двата варианта, за да постигнат максимално покритие и скорости според нуждите в конкретните райони.
Къде е България
Данните на 5G Observatory за България показват, че към първото тримесечие на 2022 г. 40.1% от населението вече има покритие с поне една 5G мрежа. Има изоставане в извънградските райони, където покритието е само 8.55%.
България все още изостава по отношение на общ брой покритие над домакинствата. Страната изостава и по отношение на разпределението на 5G честоти над 26GHz, за които все още няма проведен търг. В България са раздадени 75% от наличните 3.6GHz честоти за 5G и нито една в 700MHz и 26GHz, като през април КРС обяви, че планира да промени това през втората половина на тази година.
Докладът посочва, че към март 2022 г. в България има 257 5G базови станции. Средната скорост е 187.71Mbps и се използват 25% от „пионерските“ 5G честоти, т.е. тези конкретно за технологията.
Като цяло страната се нарежда в средата на класацията по развитие на 5G с основно изоставане в разпределението на честоти, което забавя и цялостното разгръщане на мрежите. А случилото се с 5G коридорите и обтегнатите отношения между телекомите и властта, също неизбежно ще доведат до още проблеми.
