Народното събрание прие на второ четене промени в закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Те въвеждат отдавна искани от брашна облекчения в процедурите за изграждане на ИТ инфраструктура.
Благодарение на тях ще се съкрати срокът за издаване на документите за строеж и въвеждането в експлоатация на цифрови технологии. Това ще отвори вратата за изграждането на почти 7000 км. оптични трасета и над 700 нови базови станции за 5G мрежи.
Предвижда се и проект за свързване на 140 общински центъра и 279 малки населени места. Това ще осигури високоскоростна интернет връзка за около 350 000 души, които в момента са в своеобразна цифрова изолация и не разполагат с качествена услуга.
Закъснели и чакани подобрения
Мерките са част и от Националния план за възстановяване и устойчивост. Освен това адресират и призива на Европейската комисия още от септември 2023 г. към България да ускори изграждането на 5G мрежите си. Имаше неколкократни забавяния в сроковете за разпределението на честотите, което се отрази негативно на класирането на страната в напредъка на 5G, след като в началото на новото поколение мрежи тя редовно беше на челните места.
Промените в закона позволяват ускоряване на изграждането на нужните мрежи и инфраструктура за тях. Те включват облекчаване на процедурите за издаването на актове за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура, включително и на труднодостъпни места. Има промени и в Закона за устройство на територията, за да се третират еднакво разпоредбите от различните административни органи.
Променя се и категоризацията на строежите за физическа инфраструктура за електронни съобщителни мрежи (ЕСМ). Въвежда се и разграничение между активно и пасивно оборудване за различните видове обекти.
Браншът получава и така желаните изключения за отпадането на изискването за одобрен подробен устройствен план за разполагане на ЕСМ и приемно-предавателни станции. Няма нужда и за одобрен инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж на физическа инфраструктура върху покривите и фасадите на съществуващи сгради или вътре в тях. Улеснява се и извършването на основен ремонт на базовите станции и физическата им инфраструктура, когато не се налагат изкопни или строително-монтажни работи, които променят конструкцията, вида на конструктивните елементи или натоварванията на съоръженията. Очакванията на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов са, че чрез промените страната ще се вмести в сроковете по плана за възстановяване до средата на 2026 г.
Проект за 469 млн. лв.
На 11 април изтече и подаването на оферти за широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура, които ще бъдат финансирани именно от Плана за възстановяване. Стойността на проекта е 468 857 652 лв.
„В малките населени места животът си върви без да го огряват постиженията на съвременните технологии. Ако не бяха приети измененията, щяхме да излезем много извън допустимия срок за реализация на проекта. Сега се надяваме дори да приключим два месеца по-рано”, казва Гроздан Караджов, цитиран от TechNews.
Предложенията са за различните райони на планиране. За Северозападния са заделени 84,84 млн. лв, като има подадено едно предложение. За Северен централен район са отделени 61,08 млн. лв. и има две оферти.
За Североизточния район има 66,6 млн. лв. и едно предложение. Също по едно са предложенията и за Югоизточния район и Южния централен район, където са заделени съответно 78,72 млн. лв. и 87,6 млн. лв. Две оферти са подадени за Югозападния район, където сумата е 89,64 млн.
В рамките на три месеца ще бъде издадена оценка на офертите. Крайната дата за изпълнение е август 2026 г., но очакванията са за по-ранно приключване.
