Какво да направят европейските телекоми, за да повишат конкурентоспособността си

5G europe

Не е тайна за никого в телеком средите, че европейските мобилни оператори изостават от конкурентите си във водещите региони като САЩ, Китай, Южна Корея и др. Самите оператори също не крият този факт и от години се опитват да накарат европейските институции да предприемат някои значителни промени, за да се промени ситуацията и секторът да може да се развива по-бързо.

В скорошен свой анализ, GSMA Intelligence описва нужните мерки, които може да са от полза. Той посочва, че способностите на операторите да инвестират значително и устойчиво в цифрова инфраструктура са ограничени от липсата на възможности за мащабиране на бизнеса, наличие на фрагментиран пазар на телекомите и остаряла регулаторна рамка, която се нуждае от обновяване и съобразяване със значителното развитие на технологиите и пазарите през последните години и много по-бързата им промяна занапред.

Всичко това е ясно, но как точно да се постигне? Днес, на всеки 100 000 жители на ЕС се падат средно по 100 5G базови станции. За сравнение, в Китай са 245, а в Южна Корея – почти 600. Освен това, 5G покритието в средните честоти, които са най-подходящи за масовия потребител в градовете, е много слабо. В Европа е едва 45%, докато в Северна Америка е 90%, а в Китай – 95%.

5 мерки за решаване на проблема

GSMA посочва пет мерки, които да адресират нуждите на Европа в цифровата инфраструктура. Те ще са важна първа крачка към обновяването и освежаването на сектора. Ефектите ще се усетят не само от този бранш, но и всички, които го използват и съответно организацията призовава за бързото им прилагане.

Завършване на единния цифров пазар

Една от дългосрочните и основни цели на ЕС е създаване на повече хармонизация. За целта трябваше да бъде направен единен цифров пазар, който да доведе и до единен пазар за операторите. Това обаче не се случи в очакваните мащаби. Но пък станаха множество други промени на пазара с нови технологии и нужди. Това разшири конкуренцията, създаде повече потребление от бизнес и крайни клиенти и увеличи значимостта на интернет връзките, съответно и на операторите. Но предоставящите услугите и предоставящите връзките са регулирани по различни начини и така няма нито единен телеком пазар, нито единна регулаторна рамка, отбелязва GSMA.

Ако се направи обновена рамка, това ще позволи на телеком сектора да подобри своята ефикасност и да разгърне по-мащабни услуги в множество страни-членки. За целта е нужно обновяване на регулациите спрямо технологичното развитие, опростяване и ускоряване на някои процеси и подобряване на хармонизацията – не само на ниво законодателство в един сектор, но всички, които са релевантни.

Специални мерки за гарантиране на честността на интернет веригата

Един дългогодишен спор е между операторите и ИТ гигантите. Услугите на вторите – социалните мрежи, видео стрийминга, клауда и т.н., генерират все по-голям трафик – над две трети от целия глобален мобилен трафик на данни. Това създава значително натоварване за мрежите на доставчиците, т.е. операторите. Те обаче не са доволни, че трябва да понасят цялата тежест, включително скъпите инвестиции в оборудване и развитие на инфраструктурата, но не получават помощ от най-големите ползватели на мрежите.

Съответно искат да се направят правила, които да въведат баланс и задължение за предоставящите такива обемни услуги, да участват в поддръжката и развитието на инфраструктурата чрез „честна и разумна цена“, която да се определя чрез комбинация от критерии и преговори. ЕК вече обмисля подобен ход, който е приветстван от GSMA.

Дългосрочен анализ на ефектите от инвестициите и иновациите

Създаването на сигурна и устойчива на предизвикателствата, конкурентна телеком индустрия изисква много инвестиции. Те могат да дойдат само, ако има значителна възвръщаемост, за което е нужен мащаб, т.е. увеличаване на клиентите. Това вече може да се случи чрез вътрешна консолидация. След като се постигне достатъчен мащаб за излизане на печалба, може да се премине към дългосрочни инвестиции и конкуренция не само на паневропейско, но и на глобално ниво.

За целта е нужна промяна на регулациите за сливане. Това също е стъпка, която ЕК започна да реализира, като през май 2025 г. отвори публични консултации по темата. Не е гаранция, че ще се стигне до желаното от бранша решение, но показва поне действия в тази посока.

Въвеждане на проинвестиционен подход към честотната политика на ЕС

Темата за скъпите и мудни процедури за раздаване на лицензите за честотен спектър също е дългогодишна и болезнена за операторите. Затова GSMA призовава, че е време за намиране на адекватни решения и прилагането им. Една добра отправна точка би била преминаване към инвестиционен и предвидим подход за разпределяне на честотите и основната цел да е за постигане на заложените цели за свързаност и цифровизация.

Затова е нужно да има и хармонизация на правилата за търговете, разходите, продължителността и удължаването на лицензите и идентификацията на бъдещите честоти, които ще са нужни. Например 6GHz вече се оформя като бъдещата ключова честота и в някои страни по света вече текат не само тестове, но и разпределение. Подобна скорост е силно необходима и на Европа.

Подкрепа за зелените устойчиви усилия на операторите

Мобилните оператори полагат много усилия за постигане на екологичните си цели, намаляване на вредните емисии и оптимизиране на мрежовите си операции. Тези процеси са скъпи, като включват комбинация от много мерки – обновяване на оборудването, автоматизиране на все по-големи части от мрежите, внедряване на изкуствен интелект, специализиран софтуер и т.н.

Институциите могат да помогнат чрез инициативи за оптимизиране на трафика с въвеждането на стандарти, кодеци, подкрепата на активирането на режимите за пестене на трафик по подразбиране и др. Също така трябва да приложат и принципите на кръговата икономика за мрежовото оборудване, както и да разгледат възможностите за данъчни и други облекчения за зелени инициативи, на базата на ясно дефинирани критерии.

Related Posts