Битката на европейските мобилни оператори за споделяне на разходите за развитие на мрежите продължава. В ново писмо 16 телекома са се обединили в позиция и призив институциите на Европейския съюз да обърнат внимание на казуса, съобщава Reuters.
Компаниите са заявили твърдо желание ИТ гигантите да започнат да участват със средства за развитието и поддръжката на мрежите. Като допълнителни причини са посочени енергийната криза в Европа, както и климатичните цели, които трябва да бъдат изпълнени. Реализирането на техните желания обаче ще е трудно.
Какво искат телекомите
Писмото е подписано от 16 водещи оператора в ЕС. Сред тях са Deutsche Telekom, Orange, Telefonica, TIM Group, Telia Company, Bouygues Telecom, BT Group, KPN, Fast Web, Altice Portugal, Vodafone и др. Те отбелязват, че инвестират около 50 млрд. евро годишно в инфраструктура, но това не е достатъчно. Мрежите се нуждаят от още инвестиции, при това спешно.
„Разходите за планиране и изграждане се увеличават. Цените на оптичните кабели например са се увеличили почти двойно през първото полугодие на 2022 г. Също така скокът в цените на енергията и останалите разходи също засягат сектора“, пише в писмото, което е видяно от Reuters.
Изпълнителните директори на европейските телекоми призовават към „навременни действия, които са задължителни“. „Европа пропусна много от възможностите, които интернет предлага. Сега трябва бързо да се подсили за ерата на метавеселените“, допълват директорите.
Според тях, за да се случи това и същевременно да се постигне по екологичен и устойчив начин, „трябва най-големите генератори на трафик да имат разумно участие в големите разходи, които налагат на европейските мрежи“. Телекомите коментират, че платформите на ИТ гигантите, в частност стриймингът на Netflix и YouTube, както и социалните мрежи на Meta, генерират над половината от целия интернет трафик и съответно трябва да помагат за поддръжката и развитието на мрежите.
Какво мисли Европа
ИТ гигантите винаги са имали сходен отговор на тези искания – техните технологии и в момента предлагат много оптимизации за трафика и мрежите и освен това инвестират усилено в центрове за данни, презокеански подводни кабели и множество други проекти за дигитална инфраструктура и зелена енергия.
Друг аргумент за тях е случилото се в разгара на пандемията през 2020 г., когато много държави въведоха едновременни ограничителни мерки. Тогава милиони хора останаха по домовете си и работиха от дистанция. Политици и институции се притесниха, че мрежите може да се претоварят и призоваха стрийминг платформите да намалят качеството на видеото, за да помогнат.
Те направиха това, но само за около месец, тъй като се оказа, че мрежите се справят без проблем с натоварването. Други платформи като Netflix пък допълниха, че и без това автоматично адаптират качеството на видео потока според натовареността на всяка отделна мрежа, отбелязва Bloomberg. Телекомите обаче казват, че липсата на проблеми с мрежите тогава не е било случайна и е резултат на много усилия и инвестиции, които са поели сами, а ИТ гигантите прибират само печалбите от услугите си, които достигат до потребителите чрез техните мрежи.
Европейските институции постепенно обръщат внимание на казуса. Еврокомисарят Тиери Бретон коментира пред Bloomberg, че „е време да видим дали нашите регулации и организация на инфраструктурата, които подкрепят дигиталното пространство, са релевантни или не… трябва да се види и кой какво плаща“.
Netflix отговаря, че има партньорства с множество европейски интернет доставчици и над 700 локации за кеширане в Европа, за да може съдържанието да пътува възможно най-малко. Google коментира, че всякакви допълнителни разходи ще бъдат поети от крайните потребители или пък ще се влоши услугата, ако не се повишат цените.
Въпреки това ЕС подготвя дискусии по темата с всички засегнати страни и независими експерти. Дори и те да убедят Европейската комисия да хареса идеята за въвеждането на данък или механизъм за споделяне на разходите, това не означава, че въвеждането му ще е лесно. Франция, Испания и Италия подкрепят идеята, но Германия, Дания и Нидерландия не са особено ентусиазирани от нея. Ще е нужна доста работа, за да могат страните-членки да бъдат убедени и да застанат с единна позиция.
