Дигиталната трансформация е от ключово значение за по-бързото и ефективно възстановяване на икономиката. Затова и Европейският съюз я поставя сред водещите си приоритети. А, за да се случи въпросната трансформация, е нужно да се осигури подходяща цифрова инфраструктура.
И тук мобилните мрежи от пето поколение отново имат много важна роля. Според последното проучване на Ookla България е лидер сред страните от Централна и Източна Европа по отношение на средните скорости на 5G и наличността на мрежите.
Водач по скорости
Една от важните задачи на проучването е да провери дали забавянето в отдаването на лицензи за 5G честотите се е отразило на операторите и как. Подобно забавяне се получи в много държави отчасти заради пандемията и заради бюрократични и регулаторни процедури. Тестовете показват, че действително в някои държави все още липсва реален ефект в увеличаването на средната скорост за мобилния интернет въпреки навлизането на 5G мрежите.
Така например в Чехия и Полша средната скорост за 5G мрежите там е съответно 112.53Mbps и 73.12Mbps. България е на първо място в проучването със средна скорост на 5G мрежите си от 406.97Mpbs. Следвана е от Хърватия, Унгария, Румъния, Словения и Словакия. България е на трето място по ъплоуд скорости, с малка разлика след Хърватия и Унгария, а именно около 36Mbps.
Ookla описва, че българските телекоми са взели активна роля в развитието на 5G мрежите. Докладът отбелязва, че през септември 2020 г. „Виваком“ пуска първата комерсиална 5G мрежа чрез Dynamic Spectrum Sharing (DSS), като използва спектър в сферата на 1800MHz и 2100MHz. След това A1 и Telenor (вече Yettel) започнаха постепенното активиране на своите 5G мрежи в 3600MHz в големите градове. От април 2021 г. „Виваком“ разполага и с лиценз в 3.7-3.8GHz.
Докладът описва, че 26% от средствата в Плана за възстановяване и развитие на България са отделени за дигитална трансформация. Това включва подобряване на наличната инфраструктура, обновяване на остарелите системи и увеличаване на покритието. Не са споменати обаче промените, които практически премахнаха 5G коридорите и провокираха недоволството на телекомите. Недоволство, което стигна до Европейската комисия (ЕК), след като Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) изпрати протестно писмо до нея заради начина на преработка на Плана.
Скок на 5G наличността
Докладът на Ookla открива още, че България е лидер и по наличността на 5G мрежи. Това означава пропорцията на потребителите с 5G устройства, които прекарват по-голямата част от времето си, свързани с такава мрежа. През първото тримесечие на 2021 г. делът е бил само 3%.
Година по-късно е 30.5%, като основна заслуга на това е решението на телекомите да не налагат допълнителни такси за използването на 5G мрежите, както и бързото разнообразяване на продуктовите си гами със съвместими телефони. Например още през юни 2021 г. 55% от предлаганите от Yettel смартфони, са с 5G. България е на първо място както по ръст на 5G наличността, така и на пропорцията. Далеч назад са Хърватия и Чехия с малко под 20% 5G наличност.
За останалите 5 държави в проучването навлизането на 5G реално изостава. Всички те имат 5G наличност под 10% и минимален растеж от под 2%, с изключения на Полша, чийто ръст е 4.4%. Един от проблемите е, че голяма част от техните потребители са в малки градове и селски райони до които достигането на 5G мрежите ще е по-бавно.
Има и друг важен критерий. Доста от потребителите в Унгария, Чехия и Словакия например имат 5G смартфони, но не използват тази функция. В Унгария например 65.1% от всички доставени смартфони през четвъртото тримесечие на 2021 г. са с 5G модем. За сравнение, в България са под 45%. Същевременно Унгария е на последно място по 5G наличност (под 5%), като е започнала няколко инициативи за мотивиране на потребителите да преминат към по-новите мрежи и да ги информират, че наближава краят на 3G мрежите.
Битката на столиците
На фона на тези резултати, очаквано е, че София печели и в директната битка на 5G мрежите спрямо столиците на останалите държави. Това е така в две от трите категории – средна скорост на сваляне и наличност, като е на второ място и по ъплоуд.
Средната скорост на теглене през 5G мрежите в София е 441.93Mbps, а наличността е 30%. Скоростта на ъплоуд е 36.04Mbps. Докладът отбелязва, че още през ноември 2020 г. А1 осигури над 90% външно 5G покритие за София и Бургас.
На второ място е Загреб със средна скорост от 289.25Mbps и 25.1% наличност. Ъплоудът е 37.02Mpbs. Всички останали столици регистрират още по-ниски скорости и наличност, като на последно място даунлоуд скорости е Варшава с едва 72.36Mpbs. Тя е и с най-нисък ъплоуд – 21.09Mpbs. Наличността обаче е 19.5%, като последна по този показател е Будапеща – 7.4%. Това показва, че въпреки трудностите, България се справя добре с първоначалния етап на развитие на 5G мрежите.
