
Висшите ръководители на телекомуникационни компании в Европа отправиха категорично и единодушно предупреждение към Европейския съюз: бавният темп на регулиране и десетилетните правила за конкуренция задушават индустрията. Те я оставят опасно уязвима и изоставаща от световната технологична надпревара, водена от Съединените щати и Китай.
Основното послание, формулирано наскоро в спешен апел до Европейската комисия, е ясно: ЕС трябва да замени фиксацията си върху конкуренцията на местния пазар с нова стратегическа визия, която дава приоритет на глобалния мащаб и масивните инвестиции в инфраструктура. Без тази промяна Европа рискува да се превърне в технологична площадка за чуждестранни гиганти, губейки своя дигитален суверенитет.
Фрагментация и свърхрегулации
В основата на критиките на лидерите на телекомуникационните компании е регулаторната среда, която според тях задушава инвестициите и иновациите. Голяма част от гнева им е насочен към дългогодишните политики на ЕС, които благоприятстват фрагментацията пред мащаба.
Групата посочва доклада на бившия премиер Марио Драги, който препоръчва мащабни реформи като хармонизирани правила за радиочестотния спектър, общоевропейски правила за сливания и единен телекомуникационен пазар. Според писмото им, фрагментираният телекомуникационен пазар в Европа – с над 100 мобилни оператора в 27 държави, затруднява утвърдените играчи да се конкурират с техните американски и азиатски колеги. Те твърдят, че консолидацията е от съществено значение: по-малко на брой, по-големи играчи биха позволили по-капиталоемки инвестиции в инфраструктура от следващо поколение, като 5G и евентуално 6G.
Основното разочарование произтича от силно фрагментирания характер на европейския телекомуникационен пейзаж. За разлика от пазарите на САЩ и Китай, които са доминирани само от четири или пет основни национални играчи, ЕС е мозайка от национални пазари, в които работят над 40 значителни мобилни оператора. Тази фрагментация е пряко следствие от проактивните антимонополни разпоредби на ЕС, които исторически са блокирали или силно са променяли сливанията – особено тези, които биха намалили броя на операторите от четири на три в дадена страна.
Въпреки че този строг подход успешно е поддържал ниски потребителски цени, главните изпълнителни директори твърдят, че той е създал структурна неефективност, принуждавайки ожесточена конкуренция, която е довела до „малки“ маржове на печалба и „крехки“ баланси.
Те също така предупреждават, че регулаторните мерки със среден темп застрашават бъдещата дигитална конкурентоспособност на Европа. Според писмото само 2% от европейците използват самостоятелни 5G мрежи, в сравнение с около 25% в САЩ и над 77% в Китай. Тази разлика, твърдят те, подкопава способността на Европа да използва индустриални данни, да мащабира изкуствен интелект или да стимулира бъдещи иновации.

Няма достатъчен мащаб
Тази липса на мащаб има пряко, осакатяващо въздействие върху способността на индустрията да внедрява иновации и да инвестира. Докладите за индустрията показват, че инвестиционната дупка, някога оценявана на 100 милиарда евро, се е увеличила до над 200 милиарда евро през последните години.
С ограничено генериране на капитал, европейските телекомуникационни компании просто не могат да инвестират в мрежи от следващо поколение като 5G и предстоящото 6G с темпото на своите световни конкуренти. Сравненията са отрезвяващи: Европа изостава значително в внедряването на 5G и докато Китай активно определя технологични стандарти за 6G, европейските оператори не са склонни да ускорят развитието, възпрепятствани от бавното внедряване и монетизация на 5G.
Лидерите на телекомуникационните компании призовават Брюксел да се откаже от това, което те възприемат като късоглед регулаторен начин на мислене. Те посочват мащабируемите, стратегически подходи на своите конкуренти: САЩ и Китай, които, съответно чрез пазарно-ориентирани и държавно-ориентирани модели, насърчават мащабни национални шампиони, способни на огромни капиталови разходи.
Ръководителите предлагат консолидацията да не е заплаха за конкуренцията, а жизненоважна предпоставка за глобална конкуренция, като твърдят, че по-малко, по-големи играчи биха имали финансовата сила да финансират критична оптична, 5G и 6G инфраструктура. Призивът на индустрията е за „значително опростена регулаторна рамка“ и фундаментално преосмисляне на насоките за сливания, което признава връзката между мащаба и инвестициите. Те се стремят към хармонизирани политики в целия континент, намалявайки настоящата сложна и скъпа тежест от справянето с фрагментирани национални правила и бюрократични забавяния, които могат да забавят процеса на преглед на сливанията с години.
Писмото на лидерите на телекомуникационните компании идва точно когато ЕС е готов да предложи своя Закон за цифровите мрежи, който би променил регулирането на телекомуникационната инфраструктура. Някои наблюдатели в индустрията се надяват, че законът би могъл да отрази призивите за по-голям мащаб и инвестиции, особено ако позволи по-голяма трансгранична консолидация.
За много изпълнителни директори на телекомуникационни компании посланието е ясно: време е Европа да действа сега. Решенията, взети сега, биха могли да определят дали ЕС ще се превърне в основен двигател на цифровата инфраструктура или ще продължи да изостава от световните си конкуренти.
Ако Европа иска да остане конкурентоспособна в дигиталната ера и не само като потребителски пазар, но и като световен лидер, може да се наложи радикално да преосмисли своя наръчник с правила за телекомуникации. Ръководителите на телекомуникационни компании предупреждават, че плахите реформи ще струват повече, отколкото ще спестят.
ЕС трябва да избере своя приоритет: поддържане на исторически ниски цени за клиентите чрез фрагментация или насърчаване на глобално конкурентен, добре инвестиран сектор, който може да осигури цифровото бъдеще и технологичната независимост на Европа. Консенсусът в индустрията е, че след години на изоставане, времето за „смели действия“ е сега, преди разликата със САЩ и Китай да стане непреодолима.
















