Анализ на ЕС търси как публичното финансиране може да помогне на развитието на 5G мрежите

Разгръщането на 5G технологията е от решаващо значение за цифровата трансформация и конкурентоспособността на Европа на световната сцена. Неотдавнашно проучване на платформата за подкрепа на 5G интелигентните общности (5GSC) предостави задълбочен преглед на публичното финансиране в целия ЕС за 5G инфраструктура между 2022 и 2024 г., с перспектива до 2027 г. Докладът разкрива както напредъка, така и предизвикателствата в начина, по който държавите-членки използват националните и европейските ресурси за развитие на свързаността от следващо поколение.

От 2022 до 2024 г. десет от 27-те държави членки на ЕС са въвели национални схеми за финансиране на 5G, което е довело до инвестиции в размер на общо 2,44 милиарда евро. По-голямата част от това финансиране – приблизително 90% – обаче е разпределено за внедряване на инфраструктура, докато само 10% са за конкретни употреби на 5G. Този дисбаланс подчертава фокуса в ранен етап върху изграждането на физическата инфраструктура за 5G, преди да се проучат по-широки приложения.

Испания и Италия водят с национално финансиране, надхвърлящо 1 милиард евро всяка. Техните значителни ангажименти изпреварват останалата част от ЕС, като никоя друга държава не отпуска повече от 100 милиона евро за този период. Докато инвестициите на Италия са се фокусирали единствено върху инфраструктура, страни като Франция, Австрия и Белгия са отделили сравнително по-малките си бюджети най-вече за намиране на услуги и ползи за 5G.

Преобладаващият източник на финансиране е Механизмът за възстановяване и устойчивост (RRF) на ЕС, особено за инфраструктурни проекти. И обратно, внедряването на 5G сценарии на употреба разчита в по-голяма степен на националните бюджети в няколко държави, включително Австрия, Белгия и Франция.

Докладът идентифицира над 530 проекта, финансирани в целия ЕС, като две трети са фокусирани върху инфраструктурата, а останалата трета подкрепя различни казуси. Испания и Чехия се открояват като държави, които подкрепят значително и двете направления. Докато страни като Хърватия и Италия насочват средства главно към инфраструктура, други като Люксембург и Литва, използват финансиране за насърчаване на специфични приложения.

Намерените приложения на 5G обхващат различни сектори. Транспортът, отбраната и сигурността, както и здравеопазването, се очертават като най-често срещаните вертикали, което отразява силен фокус върху критични и обществени области. Белгия и Чехия са особено активни, като Чехия развива проекти в областта на транспорта, сигурността и образованието, докато Белгия набляга на здравеопазването и промишлените приложения.

Въпреки това разнообразие, средният размер на безвъзмездните средства остава сравнително малък – под 1 милион евро – което ограничава мащаба и търговския потенциал на много пилотни проекти. Това се дължи отчасти на регулаторната структура съгласно Общия регламент за групово освобождаване (GBER), който позволява финансиране за иновации, водени от частния сектор, отвъд задълженията за обществена услуга.

Един от ключовите изводи от доклада е трудността при мащабирането на приложенията на 5G. Поради ниската наличност на самостоятелна 5G (5G SA) инфраструктура в голяма част от Европа, много проекти са ограничени до изолирани среди. В резултат на това, тяхната по-широка търговска приложимост остава непроверена.

Реакцията на пазара на възможностите за публично финансиране също е слаба в много страни. Властите често трябва да обявяват множество покани за оферти, за да разпределят напълно планираните ресурси. Освен това, въпреки че телекомуникационните оператори обикновено притежават достъп до радиочестотния спектър, те често играят второстепенна роля в консорциуми, като иновациите се движат от МСП, изследователски институции и други нетрадиционни играчи.

Повечето страни-членки планират да оценят въздействието на тези публично финансирани инициативи до края на 2025 г. Тези оценки ще бъдат от съществено значение за определяне кои проекти биха могли да се превърнат в ползотворни търговски предложения и ще послужат за основа на бъдещите инвестиционни стратегии.

Бъдещето е обещаващо за финансиране на 5G в цяла Европа. Седем държави планират да стартират или да разширят национални мерки за подкрепа за периода 2025–2027 г. Сред тях Чехия и Румъния подготвят схеми, които включват както инфраструктура, така и приложения, потенциално с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие (ERDF).

България вече е активирала мащабна инициатива, финансирана от RRF, на стойност 195,3 милиона евро, насочена към внедряване на симетрични гигабитови мрежи за пренос на данни, особено в недостатъчно обслужвани селски райони. По подобен начин Словения стартира програма на стойност 4,2 милиона евро за възстановяване на 5G инфраструктурата в засегнатите от наводнения региони.

Испания, Естония и Унгария също подготвят целенасочена подкрепа за 5G инфраструктура. В Испания се очакват две нови поръчки между 2026 и 2027 г. с общ бюджет от 25 милиона евро. Естония напредва с планове за подкрепа на 5G по транспортните коридори, докато се очаква Унгария да въведе нова инициатива до края на 2025 г.

В някои случаи държавите избират нефинансови инциативи. Ирландия например дава приоритет на административното опростяване, оптимизирането на процесите на лицензиране и издаване на разрешителни, за да ускори частните инвестиции. Латвия също намалява бюрократичните бариери, за да насърчи по-бързото внедряване на 5G.

Подходът на ЕС към финансирането на 5G разкрива ясна дихотомия: въпреки че е постигнат значителен напредък в изграждането на основната инфраструктура, продължават да съществуват предизвикателства при разработването на мащабируеми, иновативни приложения. Предпочитанието за инвестиции в инфраструктура пред експериментирането с потенциални приложения и ползи отразява предпазлива, поетапна стратегия, но може също да ограничи способността на Европа да заеме глобално лидерство в услугите, базирани на 5G.

Основните поуки, произтичащи от доклада, включват:

• Необходимост от баланс: За да се отключи пълният потенциал на 5G, е необходим по-балансиран микс от финансиране, който подкрепя както инфраструктурата, така и мащабируемите приложения.
• Фокус върху търговския потенциал: Оценките, планирани за края на 2025 г., ще бъдат от решаващо значение за определяне на това кои проекти могат да преминат от пилотни към търговски услуги.
• По-добро насочване на безвъзмездните средства: По-малките размери на безвъзмездните средства и фрагментираното финансиране могат да разводнят ефектите на инвестициите. Обединеното финансиране с по-висока стойност може да доведе до по-трансформиращи резултати.
• Регулаторна гъвкавост: Националните подходи, които надхвърлят ограничителните рамки като CEF Digital, могат да насърчат по-широки и по-приобщаващи иновационни екосистеми.

С разгръщането на цикъла на финансиране за периода 2025–2027 г., ЕС и неговите държави-членки са изправени пред ключов момент. Следващата вълна от 5G инвестиции трябва не само да завърши разгръщането на инфраструктурата, но и да създаде среда, в която иновативни, търговски 5G приложения могат да процъфтяват. Само тогава визията на ЕС за напълно дигитален и свързан континент може да бъде напълно реализирана.