Правна рамка
В повечето страни на ЕС, на местно ниво, регулацията е регламентирана в секторното законодателство. То отразява правилата на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на европейски кодекс за електронни съобщения (Европейски кодекс).
У нас директивата е въведена чрез Закона за електронните съобщения, като изменението и допълнението е обнародвано в Държавен вестник, бр.20 от 9 Март 2021г.
Като изключение, в някои страни, се прилага правна техника, при която управлението на спектъра се регламентира в отделни закони.
На ниво ЕС основното законодателство за радиочестотния спектър вече е регламентирано в членове 45 до 58 от Европейския кодекс.
Важните въпроси на политиката за радиочестотния спектър се регулират и с решения на Европейския парламент и на Съвета, като например Програмата за политика на радиочестотния спектър или бъдещето на обхвата 470–790 MHz.
В разработването на политиката за спектъра участват и Групата за политика за радиочестотния спектър (RSPG), Комитетът по радиочестотния спектър (RSC) и Европейската конференция на пощенските и телекомуникационни администрации (CEPT).
Управление на спектъра и начини на предоставяне за ползване
Разпределението на спектъра за съответни технологии и услуги е тясно свързано с държавната стратегия и политика. Като пример може да бъде посочено решението, относно дигиталния дивидент, с което честотна лента, която до един момент е била предназначена и използвана за излъчване на телевизионни програми, се определя за предоставяне на мобилни услуги.
В повечето страни министерството, което е политическия орган в сектора или правителството вземат решение за разпределението на спектъра. Решението обаче често се изготвя и от Националния регулатор, като например в Дания, Унгария, Португалия и Швеция.
У нас, Съветът по националния радиочестотен спектър, който е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет, изготвя и предлага за приемане от Министерския съвет държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и осъществява провеждането ѝ. Министерският съвет, по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема също така и Национален план за разпределение на радиочестотния спектър и го обнародва в “Държавен вестник”.
Предоставянето за ползване на радиочестотен спектър обикновено е дейност, осъществявана от националните регулаторни органи. У нас това е Комисия за регулиране на съобщенията.
Спектърът за разпространение на радио и телевизионни програми, в някои държави, се управлява от медийния регулатор, или компетенциите са разделени между телекомуникационните и медийните регулатори.
В Италия и Испания отговорни за разпределението на спектъра са съответните министерства, а във Финландия – самото правителство. Изключение е и Австрия, където има три различни органа за разпределяне на спектъра.
Спектърът за мобилни услуги обикновено се предоставя на търг. Повечето държави вече са провели поне един търг.
Някои държави обаче, решават за всеки отделен случай, дали да проведат търг или конкурс. Много страни, които обикновено провеждат търгове, избраха конкурсите, за да подновят лицензите в традиционните „мобилни“ честотни ленти.
У нас, след появата на секторния регулаторен орган през 1998 г., са проведени 4 търга за предоставяне на спектър за мобилни мрежи, като последният приключи през месец май 2021 г. с решение за предоставяне на спектър в обхвата 3,6 GHz на трите големи оператора.
Политика за спектъра и национални 5G цели
Европейската комисия публикува 5G план за действие на 14 септември 2016 г., като определи следните основни цели:
– държавите – членки да разработят национални пътни карти за внедряване на 5G до края на 2017 г.;
– държавите – членки да идентифицират поне един голям град, който да бъде с възможност за 5G до края на 2020 г.;
– стартиране на „предварителни“ 5G мрежи до края на 2018 г.;
– стартиране на масово търговско предлагане на 5G услуги до края на 2020 г.;
– всички градски райони и основните наземни транспортни коридори да имат непрекъснато 5G покритие до 2025 г.
Наред с това, съобщението на Комисията „2030 Цифров компас“ от 9 март 2021 г. определи допълнителна цел за 2030 г., а именно:
До 2030 г. всички европейски домакинства да бъдат обхванати от гигабитова мрежа, като във всички населени места да има 5G – покритие.
Спецификите у нас при използване на спектъра предназначен за 5G мрежи, като заемането на ленти от обхвати 700 и 800 MHz за цели на националната сигурност и др., налагат някои различия при реализация на целите. Въпреки това усилията, полагани от различни отговорни институции, дават надежда за скорошното им пълно хармонизиране.
В немалка част от другите държави-членки също не са изпълнени изцяло определените на европейско ниво цели.
В някои държави все още не са приети специални цели за 5G покритие, като само в няколко са дефинирани конкретни цели, като например процент от домакинствата, които да бъдат с 5G покритие.
Само няколко държави-членки на ЕС са изпълнили целта на Комисията, за постигане на пълно 5G покритие до края на 2020 г., на поне един голям град. Въпреки това обаче, в почти всички държави вече имат търговско предлагане на 5G услуги в отделни райони.
5G честотни обхвати
През ноември 2016 г. групата за радиочестотен спектър (RSPG) определи три обхвата, като най-подходящи за въвеждането на 5G в Европа. Това са:
– обхват 3,4–3,8 GHz. Той е основният, подходящ за въвеждане на 5G дори преди 2020 г., тъй като вече е хармонизиран за мобилни мрежи и има непрекъсната честотна лента 400 MHz, позволяваща широки канали;
– обхвати под 1 GHz и по-специално обхват 700 MHz.
– обхвати над 24 GHz. Много такива обхвати представляват потенциален интерес, от които обхватът 24,25–27,5 GHz (наричан още 26 GHz обхват) има най-голяма подкрепа от мобилната индустрия като обхват за 5G в Европа.
RSPG потвърди този избор на честотни обхвати във второто си становище за 5G, през януари 2018 г., като също така добави, че обхват 66–71 GHz ще бъде важен за ползване за 5G при свободен режим.
Използването на тези ленти все още не е въведено във всички страни членки.
Така например обхватът 700 MHz все още не се използва за 5G не само у нас, но и в Белгия, Хърватия, Естония, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Испания. В повечето от тези държави обаче, използването на този спектър се предвижда да се осъществи още в рамките на тази година.
Аналогично е положението и при другите честотни обхвати за 5G, посочени по-горе. Спектър от тях все още не е предоставен във всички страни от ЕС, но се очаква това да е факт в близките месеци.
Политика за удължаване и подновяване на лицензиите
Основните правила в ЕС за срок на лицензиите в хармонизираните ленти предвиждат държавите членки да „осигурят регулаторна предсказуемост за лицензираните оператори за период от поне 20 години“ и са уредени в Европейския кодекс, който трябваше да бъде транспониран от държавите-членки до 21.12.2020г.
Лицензиите трябва да са валидни най-малко 15 години и трябва да включват възможност за удължаване на лиценза, когато това е необходимо, за да се осигури предвидимост за период от 20 години.
В повечето страни от ЕС, продължителността на лицензиите е над 15 години. Това са Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция Германия, Ирландия, Италия, Холандия, Испания и Швеция.
Трудности при определянето на срока на лицензиите могат да възникнат от факта, че действието на настоящите лицензии е различно във времето.
Така например, в честотните ленти 900 и 1800 MHz, продължителността на текущите лицензи може да не е съобразен с периода на регулаторна предвидимост. Това е така, когато настоящите лицензополучатели вече са имали спектър в тези обхвати преди влизането в сила на новите лицензии или когато настоящите лицензи обхващат само междинен период преди влизането в сила на евентуално спечелени на търг бъдещи лицензи.
Компетентните органи трябва своевременно да вземат решение за подновяване на лицензиите, преди изтичането на техния срок. Лицензополучателите имат право да поискат такава процедура не по-рано от пет години преди изтичането на срока на лицензията.
Съгласно Европейският кодекс, процедурата за подновяване на лицензия в хармонизираните ленти, трябва да включва обществена консултация. Важно е да се има предвид, че възможност за подновяване на лицензия може да не е предвидена само в случаите, когато такова условие е заложено при издаването и.
Ако държавите-членки искат да поддържат политика на организиране на нов търг или конкурс, когато лицензите изтичат, те изрично ще трябва да определят това предварително. Държавите-членки, които предпочитат да вземат решение за подновяване на лиценза за всеки отделен случай, винаги ще трябва да провеждат новата процедура, определена от Кодекса.
Справка на сайта на КРС показва, че срокът на разрешенията у нас изтича по различно време, включително разрешенията за различни обхвати на един оператор. Това е допълнително предизвикателство при определяне на регулаторните условия, при които ще продължи ползването на спектъра за мобилни услуги.
