Международната комисия за защита от нейонизиращо лъчение (ICNIRP) предоставя научни съвети и насоки относно въздействието на нейонизиращите лъчения върху здравето и околната среда.
През 1998 г. ICNIRP публикува „Насоките на ICNIRP за ограничаване на излагането на вариращи във времето електрически, магнитни и електромагнитни полета (до 300 GHz)“, което се превърна в основата за определяне на здравни граници за мобилни базови станции и мобилни телефони в много страни.
ICNIRP се консултира за преглед на тези насоки през 2018 г. и публикува нови „насоки на ICNIRP за ограничаване на излагането на електромагнитни полета (от 100 kHz до 300 GHz)“ през 2020 г.
Новите насоки до голяма степен препоръчват същите граници, но отчитат нови научни изследвания и предвиждат няколко промени в методите за измерване.
В Европа е в сила Препоръка 1999/519 / ЕО на Съвета, която се основава на насоките на ICNIRP от 1998 г. Тя не е задължителен за държавите – членки на ЕС, но повечето от тях използват ограниченията на ICNIRP, било то изрично във вторичното законодателство или имплицитно в административната практика.
Въз основа на неотдавнашни изявления на служители на Европейската комисия изглежда вероятно публикуването на актуализирани насоки на ICNIRP да доведе и до преразглеждане на Препоръката на Съвета.
Член 58 от Европейския кодекс за електронни съобщения засилва хармонизацията. Той изисква държавите-членки на ЕС да уведомят Европейската комисия за всеки проект на мярка, който би се отклонил от препоръката от 1999 г.
Държавите-членки на ЕС – Белгия, Гърция, Италия и Словения наложиха по-строги ограничения. В Белгия регулациите се различават по региони. Столичният регион Брюксел и Валонският регион имат дори по-строги граници от Фламандския регион.
У нас, по информация, публикувана от различни институции, вкл. на сайта на Националния център по обществено здраве и анализи , пределно допустимите нива за защита за значително по-ниски от препоръчваните норми от ICNIRP.
Независимо от това дали ще се наложат промени в законодателството, у нас се предвижда да се запазят действащите по-строги норми за населението. Предвид на това, че България е една от малкото страни-членки на ЕС с много рестриктивна норма по отношение на микровълновите електромагнитни полета, и то с честоти само до 30 GHz, както и с цел спазването на нормативните изисквания, ще се наложи на операторите и доставчиците на комуникационни услуги да въведат допълнителни мерки за оптимизиране и внедряването на новата технология.
Публични карти на местоположенията на мобилни сайтове и покритието
В над 10 страни от ЕС има публични карти за местоположението на мобилни сайтове. Такива карти се публикуват обикновено или от регулатора, отговарящ за спектъра или от органите, занимаващи се със здравната защита от електроматнитно излъчване.
В Австрия картата се публикува от асоциацията на операторите в мобилния сектор, в Белгия от регионалните правителства, в допълнение към картата на телекомуникационния регулатор BIPT, а в Швеция – от кадастралния орган.
Само няколко държави публикуват данни за излъчената мощност на електромагнитните полета за всеки сайт. Това са Австрия, Германия, Гърция, Люксембург, Словакия, Испания и Швейцария. Във Франция и Холандия се публикуват измерванията на теренните проучвания.
В много страни, телекомуникационните регулатори публикуват карти, които позволяват на крайните потребители да сравняват покритието на операторите на мобилни мрежи в страната.
Тези карти обикновено се основават на симулирани данни, предоставени от операторите. Операторите оценяват площта, покрита от отделни базови станции, въз основа на местната топография.
Такива карти предоставят информация за покритието и извън селата и по второстепенните пътища. Те обаче казват само кой оператор коя област покрива с коя технология. Картата предоставя информация за максималната възможна честотна лента, а не за действителната честотна лента, достъпна за крайните потребители.
Друг тип карта предоставя информация за скоростта и качеството на широколентовите връзки. Няколко регулатора са разработили или одобрили такива мобилни приложения за крайни потребители. Някои извършват свои собствени систематични измервания (например румънският регулатор ANCOM).
Тези карти предоставят по-подробна информация, но само за местата, където са извършени измервания – в градовете и основните трасета. Съществуват оскъдни и по-малко надеждни данни за по-малко населените райони.
У нас съществува единна информационна точка, от която операторите имат достъп до карти на изградената физическа инфраструктура, вкл. сайтове, които могат да бъдат използвани при изграждане на мрежи за широколентов достъп. Този тип информация е регламентирана в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Единната информационна точка се управлява от Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията.
Освен тази карта, на сайта на операторите са публикувани електронни карти на постигнатото покритие за всяка от използваните в мрежата им технологии. Електронните карти, предназначени за потребителите, позволяват проверка на покритието, като визуализират покритието на отделни части от територията на страната с точност най-малко 100 м х100 м. На картите се визуализира и различното ниво на покритие.
