Тази статия анализира Част Втора от докладът на Boston Consulting Group* (BCG), публикуван на 25 март 2021, чието обобщение може да намерите тук. Публикуването му идва в момент, когато държавните и правителствените ръководители на ЕС се събират на Европейския съвет, за да обсъдят бъдещето на европейската индустриална и дигитална политика. Пълната версия на доклада можете да намерите в официалния сайт на ETNO* (Eвропейските Телекомуникационни Оператори.
1. Дигитализация на образованието
Пандемията COVID-19 хвърли ярка светлина върху недостатъците на образователната система в Европа. Тъй като училищата бяха затворени, администраторите се опитаха да мобилизират алтернативни канали за дистанционно обучение. Ето някои цифри:
- 3 са европейските държави само в които повече от 50% от учителите използваха ИКТ в часовете преди COVID-19
- 56% от на страните, в които училища са били затворени по време на пандемията, трябваше да създадат национални образователна платформа
- 70% oт на университетските преподаватели трябваше да използват лични устройства за дистанционно преподаване по време на пандемията
На този фон мерките в съществуващия План за Развитие на Дигиталното Образование на ЕС (2021-2027 г.), включващ цели като подобряване на свързаността в училищата и достигане на по-малко от 15% от учениците със слаби резултати по ИКТ (Информационни и Комуникационни Технологии), не са достатъчни. В него липсват осезаеми количествени ключови показатели за ефективност, както и силен фокус върху главните действащи лица – ученици, родители и учители.
Поради това, амбицията на телекомите за дигитално оборудвани училища и обучени учители са следните:
- 100% от училища в ЕС да са оборудвани с дигитална инфраструктура до 2025 г.
- 100% от учениците и учителите в ЕС да разполагат с дигитални технологии за дистанционно обучение до 2025 г.
Телекомите възнамеряват да заемат централно място в цифровизацията на училищата. Операторите ще предоставят инфраструктурата, включително високоскоростна интернет връзка (над 100 Mbps), Wi-Fi рутери, училищни домейни и имейл адреси, административно системи и сигурни центрове за съхранение на данни. Партньорски компании със съответните продукти и опит ще доставят хардуер като лаптопи и таблети в класните стаи и пакети с приложения, базирани в облака като Google Drive и One Drive.
BCG оценява разходите за свързване на всички училища в ЕС (с изключение на физическата инфраструктура и оптичната мрежа) на около 14 млрд. евро годишно, което се равнява на 1.8% от възстановителния план “Следващо поколение ЕС”, който е на стойност 750 млрд. евро.
2. Дигитализация на малките и средни предприятия (МСП)
Настоящите показатели въобще не са добри. Като се има предвид, че малките бизнеси съставляват 99% от предприятията в ОИСР страните и повече от 60% от работната ръка, изоставането в сравнение с големите предприятия по отношение на внедряването на ИКТ е повод за сериозна тревога:
• >24% от европейските компании с 10 до 250 служители не използват уебсайт
• 10-20% от служителите на МСП са имали възможност да работят дистанционно по време на карантината в сравнение с 50% от служителите на големи компании
• 83%от МСП в ЕС не използват модерни облачни услуги
Липсата на дигитализация на МСП означава, че кризи като COVID оказват огромно въздействие върху икономиката и заетостта. Например проучване от април 2020 г. в Германия установи, че 58% от МСП са отбелязали среден спад на оборота от 50%. През май в Обединеното кралство 37% от фирмите са обмисляли или вече са извършили съкращения. Във Франция почти всички частични съкращения са в МСП – 93%. Повече от 1/3 от португалските малки предприятия са претърпели спад в производството с над 50% към април.
Така, проучване на Vodafone установи, че по време на пандемията компаниите, които са дигитализирани, са идентифицирали нови бизнес възможности два пъти по-бързо от тези, които са по-малко дигитализирани.
"За 750-милиардната програма за възстановяване на ЕС трябва да помислим къде можем да направим значимо обновяване, а именно, в уязвимите части на обществото. Ние като телеком оператори можем да изиграем ключова роля в ускорението на дигитализацията на МСП."
- Ник Ред, CEO на Vodafone
По данни на Европейския парламент само 17% от МСП досега са интегрирали успешно дигиталните технологии в бизнеса си. Въпреки това, Европа не разполага с цялостна стратегия за напредване на цифровизацията на малките предприятия – a e време да се даде ход на такава. Анализът на BCG показва, че 80% от МСП в ЕС биха могли да цифровизират ключовите си бизнес процеси до 2025 г., а 90% биха могли да дадат възможност на служителите си да работят дистанционно.
Телекомите могат да подкрепят МСП, като предоставят пакет, който включва оптична свързаност със скорост 1 GBit/s, хостинг на уебсайтове, платформа за електронна търговия, устройства (телефони и таблети), решения за производителност и приложения за плащания. За сравнение, BCG оценяват общите разходи за цифровизация на малките предприятия в Европа (<250 служители) на около 26 млрд. евро годишно или 3.5% от плана за възстановяване на “Следващото Поколение ЕС” на стойност 750 млрд. евро.
Резултатите могат да бъдат следните:
• Малките предприятия получават лесен достъп до цифрови услуги, като например електронна търговия, и продължават да обслужват клиенти въпреки пандемичните ограничения.
• Работните места в МСП в целия ЕС са защитени
• Повече служители могат да работят дистанционно, като използват инструменти за цифрово сътрудничество.
• Дигитализацията насърчава иновациите в малките предприятия, като спомага за насърчаване на разнообразието
3. Подобряване на въздействието върху околната среда с помощта на интелигентни технологии
Ролята на ИКТ в глобалната борба за климата е ясно изразена в следните данни. От една страна, през 2020 г. целият сектор е допринесъл за 2.6% от световните въглеродни емисии. От друга страна, широкото и мрежово възприемане на интелигентни дигитални решения във всички сектори може да даде възможност за намаляване на глобалните емисии с цели 15%. Това означава, че ситуацията има две основни страни: ясно е, че секторът на ИКТ трябва да намали собствения си екологичен отпечатък; но правителствата не могат да пропуснат способността на сектора да даде възможност за въглеродна неутралност на системно ниво – това би било невъобразимо разхищение.
Телекомите отдавна намаляват собственото си енергийно потребление. Данни на ETNO от 2021 г. показват, че европейските оператори са увеличили използването на възобновяема енергия с 24% за една година. Пледиране за емисионна неутралност в дневните операции на операторите и по-голямата енергийна ефективност на 5G (90% по-ефективна на Mbps в сравнение с 4G ) са стъпки в правилната посока. Но, когато разглеждаме намаляване на емисиите и свързаността, мрежите не са единственият фактор: какво се случва в домакинствата, фабриките и офисите, е съществена част от проблема.
По-големите области, в които може да се допринесе за намаляване на въглеродните емисии, са следните:
• Интелигентни градове и сгради – до 30% намаляване
• Транспорт – до 30% намаляване
• Индустриални IoT и блокчейн приложения – до 11%
• Енергетика (например интелигентни мрежи) – до 7%
Далеч по-голямо въздействие имат телекомуникационните компании, като позволят на други сектори да намалят въглеродния си отпечатък чрез използването на дигитални “инструменти”. Разработването на продукти и решения за други потребители може да намали въглеродните емисии с до 10-15%.
"Ресурсите са ограничени, а данните са безкрайни. Предизвикателството е как да използваме данните, за да използваме ресурсите по-пълноценно"
- Седрик Нейке от Siemens
4. Определяне на цели като ключови показатели за напредък.
Може би Марко-Александър Брайт от германското Федерално Министерство на Икономиката и Енергетиката го обобщава най-добре: “Дигитализацията има три основни цели. Първата е да се направи знанието достъпно за всеки ученик по света, независимо от това къде живее. Всичко останало е загуба на ресурси. Второ, е приносът за неутрални въглеродни емисии и устойчиво бъдеще. Трето, е създаването на равен достъп до свързаността в целия свят.”
След пандемията COVID-19 Европейската комисия, ETNO и други организации определиха цели, свързани с търсенето и използването на дигитални услуги:
• 60% от общопрактикуващите лекари дa провеждат редовни медицински видеоконсултации чрез 5G до 2025 г.
• 75% от камионите/автобусите и 25% от леките автомобили да използват напреднали технологии.
• 100% от учениците и учителите да имат възможност за дистанционно обучение
И това са само някои от тях. Подобни цели ще стимулират използването на съвременни технологии в ЕС, ще повишат конкурентоспособността му и ще осигурят допълнителен комфорт за тези, които инвестират в дигитална инфраструктура и иновации.
