оронавирус пандемията е забавила разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) с близо половин година не само в България, но и в целия Европейски съюз (ЕС). Това обяви, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров в интервю за телевизия Bloomberg.
В страната ни такава търговска услуга беше стартирана в края на септември от „Виваком“. Тя обаче разчита на настоящите радиочестоти, а не на отредените такива за новата технология, които тепърва ще трябва да се предоставят на операторите. Първоначалните планове на КРС бяха да се проведат търгове през юни месец за 700MHz и 3.6GHz ленти, но те бяха отложени във времето, до голяма степен заради пандемията от коронавирус.
„В България решенията на Министерски съвет (МС) за новите тарифи и на КРС за разпределяне на честотни ресурс се забавиха с 4-5 месеца, заради извънредната обстановка“
Иван Димитров, председател на Комисията за регулиране на съобщенията
„Със сигурност има забавяне в рамките на ЕС, но то е от порядъка на 5-6 месеца“, обяви Иван Димитров в предаването „Бизнес старт“ по BloombergTV. „В България решенията на Министерски съвет (МС) за новите тарифи и на КРС за разпределяне на честотни ресурс се забавиха с 4-5 месеца, заради извънредната обстановка“.
Той допълни, че тенденцията е да се наваксва изоставеното време в рамките на Европа. В България това може да се проследи с изненадващото пускане на 5G мрежа от страна на „Виваком“. Самият старт доведе и до друго решение – това на общинския съвет на Балчик за мораториум на технологията, която да важи в рамките на една година.
Отложен старт
КРС и самите оператори заявиха още преди година, че имат готовност за пускане на новата технология до лятото на 2020 г. Очакваше се развитие на няколко фактора, които да отворят пътя към 5G в страната. Планирането им беше перфектно за старт през юни или юли 2020 г., но извънредната обстановка ги отложи.
Първият е приемането на нови тарифи за предоставянето на радиочестотите на телекомите. От близо десетилетие, компаниите се борят за корекция, която да отразява икономическия контекст в България. Таксите са формирани в началото на 90-те години, като са използвани за модели големи и развити държави като Франция.
Преговорите за промяна на тарифите между операторите и КРС продължи близо две години, като в края на 2019 г. беше внесен проект в МС. Той обаче беше приет точно в разгара на коронавируса и изненадващо влизат в сила от 1 януари 2021 г. Което означава, че търгове за разпределянето на честотите най-вероятно ще има през следващата година.
Вторият фактор са строителните разрешителни. Бяха предложени промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ), които да позволят модернизацията на настоящите 4G базови станции, без да се налага издаването на нови документи за конструкцията. Това скъсява процеса на обновяване на мрежата от 12 до 18 месеца на едва няколко месеца. При това без да се променят контролните режими за излъчванията и замерванията на станциите.
Промените в ЗУТ трябваше да бъдат гласувани и одобрени в Народното събрание още през март, но заради коронавируса те бяха отложени. Те бяха приети и обнародвани в Държавен вестник едва през юли. Комбинацията от тези фактори отложи и пускането на 5G мрежите в страната.
Съпротивата в Балчик
Седмици след старта на новата услуга на „Виваком“, общинският съвет в Балчик с доста голяма мнозинство гласува мораториум за забрана на 5G на територията на общината. Аргументите на местната власт са, че има прекалено „много опасения изразени онлайн“, както и от хора от града, включително подписка от около стотина души.
Поради това, общината е решила да наложи временна забрана от една година за пускането на 5G мрежите в региона. През този период, местната власт иска да получи гаранции, че технологията е безопасна
„Всички работещи мрежи в страната са подложени на непрекъснат мониториниг и нямам как да се появи такава, която да не отговаря на изискванията за безопасност“
Иван Димитров, председател на Комисията за регулиране на съобщенията
Иван Димитров от КРС обяви, че ще уважи решението на община Балчик, но добави, че притесненията са донякъде пресилени.
„Всички работещи мрежи в страната са подложени на непрекъснат мониториниг и нямам как да се появи такава, която да не отговаря на изискванията за безопасност“, коментира Димитров. „В България допустимите норми са в пъти по-ниски от максималните разрешени в Европа“.
