Мобилната индустрия вече сериозно обсъжда 6G, но преди следващото поколение безжични мрежи да стане реалност, трябва да се реши един важен проблем: как точно операторите да преминат от 5G към 6G? Този въпрос се оказа по-сложен от очакваното на последните пленарни заседания на 3GPP в Мадрид, съобщава LightReading.
Организацията, отговаряща за разработването на глобални стандарти за мобилни комуникации, отложи решението относно архитектурата за прехода от 5G към 6G, след като компаниите не успяха да постигнат съгласие кои варианти да бъдат подкрепени. Следващото важно обсъждане е насрочено за декември в Бостън. Забавянето подчертава нарастващото напрежение между мобилните оператори, производителите на чипове и доставчиците на оборудване, тъй като те се опитват да избегнат повтарянето на скъпоструващите сложни внедрявания на клетъчни технологии.
Ще споделяме ли спектър
В центъра на дебата е технология, наречена споделяне на спектъра чрез технология за радиодостъп (MRSS). Очаква се тя да послужи като основа за прехода към 6G, като позволи на 6G и съществуващите 5G мрежи да споделят един и същ честотен спектър. Това е от голямо значение, тъй като 6G мрежите няма просто да се появят за една нощ. Операторите вече са инвестирали огромни средства в спектър, антени, радиооборудване и друга инфраструктура за 5G. Възможността за използване на част от тези активи по време на преходния период би направила преминаването към 6G значително по-практично.
MRSS би могла да помогне на 6G да постигне достатъчно покритие в началните етапи на внедряване, като позволи използването на спектър с по-ниски честоти, свързван понастоящем с 5G. Тя също така би могла да даде възможност на операторите да използват повторно части от съществуващите си мрежи за радиодостъп, вместо да подменят всичко наведнъж.
Разногласията са свързани с въпроса дали прилагането на MRSS трябва да бъде съпътствано от допълнителни механизми за преход. Понастоящем се обсъждат три варианта: двойна свързаност с водеща роля на 6G (6G-anchored), двойна свързаност с водеща роля на 5G (5G-anchored), както и подход с равнопоставеност (dual-stack) или двойна регистрация. Първият вариант се ползва с най-голяма подкрепа, докато този с водеща роля на 5G – с най-малка. Последният е обект на критики, тъй като наподобява архитектурата 5G Non-Standalone (NSA) и потенциално повтаря някои от компромисите, направени при внедряването на предходното поколение мрежи.
Мощна коалиция от глобални оператори и технологични компании, включваща Apple, Deutsche Telekom, Ericsson, Reliance Jio, KT Corporation, Nokia, T-Mobile и Telstra, се застъпва за минималистичен подход: разчитане единствено на MRSS, без допълнителни опции за миграция. Алиансът за мобилни мрежи от следващо поколение (NGMN Alliance) също така изтъкна, че допълнителни опции за миграция следва да се въвеждат само ако носят достатъчна стойност, която да оправдае допълнителната сложност по отношение на стандартизацията, внедряването и експлоатацията.
Да се поучим от историята
Тези опасения произтичат от опита при прехода от 4G към 5G. По време на този процес бяха приети пет варианта за миграция, но в крайна сметка бяха реализирани само два. Представителите на индустрията се опасяват, че предлагането на твърде много възможности може да доведе до фрагментация, да забави внедряването и да принуди операторите да понасят ненужни технически компромиси в продължение на години.
Когато спецификациите за 5G бяха финализирани, в индустрията се оформи разделение между Non-Standalone (5G NSA, базирана на 4G LTE ядра) и Standalone (5G SA, със специализирани 5G ядра). Макар че NSA позволи по-бързо излизане на пазара, тя създаде оперативни затруднения, забави внедряването на функционалностите за реално ниска латентност и забави световното навлизане на самостоятелните 5G ядра.
Освен това делегатите в Мадрид не разполагаха с пълна техническа яснота относно функционалността на 6G ядрото на мрежата и точните показатели за ефективност на MRSS. Анализатори от Omdia и PrimeLime отбелязаха, че отделянето на допълнително време за съгласуване на спецификациите на ядрото на мрежата, преди окончателното определяне на правилата за миграция, е разумен ход предвид огромното финансово въздействие върху глобалната инфраструктура.
Съществува и въпрос, свързан с производителността. Споделянето на радиочестотния спектър между 5G и 6G неизбежно води до известна загуба на ефективност, като са необходими допълнителни анализи, за да се установи точно колко значителна ще бъде тя. Симулации, представени по време на срещите в Мадрид, сочат, че въздействието би могло да бъде от порядъка на 3% или по-малко, но участниците не са разполагали с достатъчно време, за да разгледат и обсъдят задълбочено резултатите.
Групата за стандартизация 3GPP разполага с време до март 2027 г., за да финализира етапа на проучване, преди да започне официалната работа по спецификациите за 6G. Следващият важен етап ще бъде достигнат по време на пленарното заседание през декември в Бостън, където се очаква 3GPP да определи базовата архитектура на 6G и да гласува дали напълно да отхвърли опциите за вторична миграция.
Забавянето може да изглежда като неуспех, но прибързването с решението би могло да излезе значително по-скъпо. Избраната сега архитектура ще влияе върху разходите, производителността и скоростта на внедряване на 6G в продължение на години. Както предупреди един от участниците в бранша, погрешното решение може да се превърне в грешка за милиарди долари.
