На 3-ти юни 2021г. бе проведено интервю с Иван Димитров, председателя на Комисията по реглуране на съобщенията. Ето какво каза той за развитието на мрежата от петото поколение у нас, предимствата на технологията, нейното влияние върху здравето и настоящите планове за контрола на радиочестотния ѝ спектър:
Въпрос: Как оценявате развитието на българския телеком-сектор през последната година?
Иван Димитров: За разлика от много сектори в националната икономика, българският пазар на електронни съобщения демонстрира устойчивост на фона на кризата с COVID-19, продължавайки своето възходящо развитие и през изминалата 2020 г. В резултат на противоепидемичните мерки, през по-голямата част от годината използването на интернет и телефонни разговори се превърнаха почти в единствените средства за лична и служебна комуникация в страната и отчетеният рекорден ръст в потреблението на мобилни разговори (с 12%), на трафика от мобилен интернет (с 36%) и на трафика от фиксиран интернет (с 50%) за 2020 г. у нас е естествен резултат от наложилата се дистанционна форма на общуване.
През 2020 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България възлиза на 2,861 млрд. лв., като за трета поредна година продължава възходящата си тенденция – отчетеният ръст е с 6,7% спрямо данните за 2019 г.
Делът на общия обем на пазара на обществени електронни съобщения в обема на БВП на България за 2020 г. възлиза на 2,4%, като за първа година след продължителен спад е отчетен ръст при неговия дял в БВП с 0,15 процентни пункта спрямо 2019 г., когато е възлизал на 2,3%.
Най-значителен ръст (с 19,8%) се наблюдава в приходите от сегмента „Пренос на данни и достъп до интернет“, който включва достъпа до интернет през фиксирани и мобилни мрежи. За първа година приходите от услуги за пренос на данни и/или достъп до интернет надвишават приходите от гласови услуги и заемат водеща позиция (с 41,8% дял в общия обем на пазара).
Въпрос: Може ли да се каже, че в България са създадени условия за въвеждането на нови мрежи, включително и 5G?
Иван Димитров: Смятам, че България се движи в темпото на Европа при създаването и предоставянето на условия за 5G. Европейската комисия определи обхвати 700 MHz, 3.6 GHz и 26 GHz като първоначални за въвеждане на 5G мрежи в Европа и определи условията за тяхното координирано предоставяне и хармонизирано използване и в тази връзка КРС предприе необходимите действия за предоставянето на този честотен ресурс.
След проведен търг с тайно наддаване бяха издадени разрешения в обхват 3.6 GHz с национално покритие за срок от 20 години, с което се предоставиха 300 MHz (на три предприятия по 100 MHz) в една от пионерните ленти за развитите на 5G, като приходите възлизат на 13 400 000 лв. от окончателните тръжни цени и 24 000 000 лв. от годишни такси. Самата тръжна процедура бе направена прозрачно и бе предхождана от предварителни обществени консултации. Такива консултации бяха направени съответно и за ползване на свободния ресурс в радиочестотени обхвати 700 MHz и 26 GHz. С финализирането на процедурата по търга се даде едно ново начало, както за сектора на телекомуникациите така и за така и за бизнеса и обществото в България, които скоро ще имат достъп до търговски 5G услуги и чрез тях до много нови възможности.
Разбира се работата на Комисията по този въпрос не приключва тук, а тя ще продължи и с предоставянето на останалите обхвати определени от Европейската комисия.
Въпрос: С какво мрежите от пето поколение са по-добри от досегашните мрежи, които ползваме и сега?
Иван Димитров: За да си отговорим на този въпрос трябва да си припомним първо какво даваха и все още дават другите мрежи. У нас достъпа до мобилните комуникации започна през 90-те години на миналия век с първото поколение мрежи, което имаше възможност за пренос на глас. Следващото, което се появи (2G), даде възможност за използването и на текст под формата на SMS. Така по мобилната мрежа вече започна да се предава не само звук. 3G донесе използването на мобилен интернет и първите наченки на видео връзка, а с 4G, което ползваме в момента, вече имаме широколентов достъп, даващ възможност за високи скорости, обмен на голям обем данни и всичко това, на което се радваме като потребители в момента. С 5G всъщност ще въведе изцяло нова ера от услуги за потребителите и възможности за бизнеса, на които ще станем свидетели през следващите години.
От тук нататък ако говорим за разлики то те са на първо място скоростта, която ще е до 10 пъти по-висока, от тази на 4G, която ползваме в момента, а с времето ще става и по-висока. Това от своя страна ще подобри не само услугите, които ползваме в момента, но ще позволи и създаването на нови, които сега е трудно да си представим.
На второ място това е времето за реакция в мрежата. В момента 4G мобилната мрежа постига реакция от около 50 милисекунди. С 5G тази стойност ще спадне до 1 милисекунда. Времето за реакция при предаването на информация има сериозно значение за всичко, което се извършва в реално време. Промяната ще позволи налагането на стандарт с нищожно закъснение при всяко едно действие, изискващо прецизност.
Това ще даде възможност за развитието на много области в нашия животкато например:
- За здравето: 5G има широк спектър от здравни приложения, включващи дистанционно наблюдение на здравето, домашни грижи за пациентите
- За медицината това това ще е от съществено значение и означава, че блaгoдapeниe нa скоростта и малкото забавяне нa мpeжaтa oтдaлeчeнитe пpeглeди и дopи oпepaции cĸopo щe бъдaт възмoжни.
- По-ефективна индустрия
Новите мрежи ще променят много неща и за бизнеса. Все повече фабрики и процеси в цехове и мини ще могат да се автоматизират. Очакват се сериозни подобрения в производството, в земеделието, както и в търговията, където магазините буквално ще могат да влизат в дома на хората.
- За образованието – възможност за дистанционно обучение.
- Умни градове, градския транспорт, сигурност, туризъм и т.н.
- В транспорта- Автономни автомобили и др.
В заключение можем да кажем, че новото поколение мрежи ще бъде в главната роля в редица сектори от индустрията, здравеопазването, търговията, образованието и др. Всичко ще рефлектира върху крайните потребители, които ще могат да получават много повече, на по-конкурентна цена, елиминирайки различни неудобства, с които се сблъскват в момента.
Въпрос: Внедряването и използването на мрежи от пето поколение ще окаже ли влияние върху човешкото здраве?
Иван Димитров: Темата за опасността от 5G е дискутирана многократно. Отново трябва да отбележим, че, това е последно поколение безжична мрежа, функционираща по подобен на предишните 2G, 3G и 4G начин. На практика процесът ѝ на работа е същият, но това, което генерално я различава, са нейните нови характеристики, като значително по-висока скорост, по-добър мрежов капацитет и ниско времезакъснение.
Според честотата и енергията си, лъченията се разделят на две основни категории: йонизиращи и нейонизиращи. Нейонизиращи вълни, при които енергията е много малка, намират приложение в мобилните мрежи, телевизията, радиата, Wi-Fi рутерите, бейбифоните и всички устройства, които приемат или предават безжично информация.
5G използва радиочестотен спектър в три диапазона: ниски честоти (под 1Ghz), които отговарят за обхвата на мрежата, средни честоти (1-6 Ghz) и милиметрови вълни (30-300GHz), които отговарят за трафика.
Използването на 5G мрежата в България ще започне в ниските честоти (около 3.6 GHZ).
През февруари 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) публикува на сайта си информация относно потенциалните рискове за здравето от използването на 5G.
Изследването показва, че към днешна дата и след много проведени изследвания не е открито неблагоприятно въздействие върху здравето, причинено от излагане с безжични технологии. Изводите, свързани с този анализ, се правят от проучвания, проведени в целия радиочестотен спектър, включително и на честотите, използвани от 5G.
СЗО публикува на сайта си информация относно различните допустими граници от използването на мобилни мрежи. В нея ясно се вижда, че България е една от страните с най-строги ограничения относно използването на радиовълните на територията си.
Друг пример, който можем да дадем е седемгодишно проучване на Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP). Резултатите от него показват, че няма рискове за здравето от 5G технологията, когато тя се използва според приетите стандарти. ICNIRP е организацията, която задава стандартите за нивата на електромагнитните излъчвания в повечето страни в ЕС. Има и други проучвания по темата, които достигат до същите заключения.
Считам, че ако всеки спазва зададените норми, които ще бъдат контролирани то място за безпокойство не трябва да има.
Въпрос: Как ще се осъществява контрола на радиочестотния спектър за граждански нужди?
Иван Димитров: Въпросът с контрола на радиочестотния спектър е важен и КРС и тя изпълнява своите функции в това отношение.
Непрекъснатото навлизане на нови технологии, използващи РЧС, изисква и непрекъснато осъвременяване и развитие на изградената национална система за мониторинг (НСМ), както и контрола с оглед по-ефективното управление на предоставения за граждански нужди РЧС и усвояване на нови по-високи честотни диапазони.
От една страна като неразделна част от контрола мониторингът на радиочестотния спектър има превантивен характер с цел ефективното и без радиосмущения използване на РЧС за граждански нужди и осигуряване на електромагнитна съвместимост на всички работещи радиосредства.
От друга страна контролът на радиочестотния спектър (РЧС) за граждански нужди осъществяван от КРС е насочен изцяло към обществото и защитата на потребителите на електронни съобщителни услуги, в цялата страна – в това число осигуряване на условия за навлизане на пазара на нови технологии и услуги в интерес на крайните потребители; осигуряване на равнопоставеност на законните ползватели на РЧС; осигуряване на възможност на всички граждани да разполагат с широколентов достъп с възможно най-висока скорост и капацитет; гарантиране на определено качество на предоставяните електронни съобщителни услуги на крайните потребители.
За осъществяваните на дейностите по мониторинг и контрол, КРС е изградила и продължава да развива Национална система за мониторинг на РЧС за граждански нужди (НСМРЧС), включваща различни компоненти:
- Централна управляваща станция;
- Регионални управляващи станции;
- Стационарни станции за мониторинг:
- Обслужваеми;
- Необслужваеми – дистанционно-управляеми;
- Мобилни станции за мониторинг;
- Транспортируеми и мобилни специализирани измервателни системи;
- Портативна (носима) специализирана измервателна апаратура.
За контролиране на покритието и качеството на услугите на наземните мобилни мрежи (GSM/UMTS/LTE) и на мрежите за цифрово радиоразпръскване по стандарт DVB-T се използват специализирани измервателни системи.
За изпълнение на специфични задачи по мониторинг и контрол на РЧС се използват и различни видове специализирани измервателни системи (мобилни, транспортируеми – возими и носими).
Въпрос: Какви са плановете за развитие на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди в съответствие с развитието на съвременните технологии?
Иван Димитров: През 2018 г. стартира разширяване на функционалните възможности на специализирания приложен софтуeр за радиомониторинг , използван в стационарните и мобилни станции за радиомониторинг от Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди. Стартирано е и хардурното обновление на мобилните станции за радиомониторинг от системата за мониторинг със закупуване на съвременни широколентови мониторингови приемници.
През настоящата година е разработен и приет от Комисията План за развитие на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър в периода 2021-2025 г. Предвижда се подмяна на наличните мобилни станции за радиомониторинг (в експлоатация над 15 г.) с мобилни станции от ново поколение и с разширен честотен диапазон за наблюдение (до 26 GHZ), доставка на нови съвременни комбинирани мобилни станции за мониторинг, откриване и локализиране на радиосмущения и измерване на мобилни мрежи, в т.ч. и мрежи от ново поколение (5G). По отношение на стационарния мониторинг се предвижда разширение на системата от 15 стационарни станции в момента (с обхват до 3 GHz) с 36 нови компактни системи за радиомониторинг на територията на цялата страна с разширен честотен обхват до 6 GHz
Изграждането на съвременна Национална система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди ще позволи да се повиши нивото на подготвеност на КРС, като национална институция, за справяне с предизвикателствата на новите дигитални перспективи.
