Според анализ на GSMA, цитиран от Telecoms.com, покритието на мобилния интернет обгръща почти целия свят – 96% от хората попадат в обхвата на мобилните мрежи. И все пак, изумителните 3,1 милиарда души (приблизително 39% от населението на света) живеят в райони с покритие, но не използват мобилни интернет услуги.
Основната причина? Достъпността на устройствата. Тази сурова реалност подчертава значителното цифрово разделение и повдига критични въпроси относно ролята на мобилните технологии от следващо поколение в създаването на по-справедлив свят.
Застоят на дигиталния достъп
В продължение на десетилетия световната тенденция беше на постоянно нарастващ достъп до цифрови технологии. С разширяването на мобилните мрежи и спадането на цените на обикновените телефони, милиарди хора в страните с ниски и средни доходи се свързаха с интернет. Това създаде положителна обратна връзка, като по-голямата свързаност стимулира икономическия растеж и социалното развитие.
Според последните изследвания обаче този напредък е в застой. Основен фактор е нарастващата цена на смартфоните спрямо средния доход. Дори базовите смартфони от начално ниво остават непосилно скъпи за голяма част от световното население. В някои страни един телефон може да представлява значителен процент от месечния доход на човек, което го прави по-скоро далечна мечта, отколкото практичен инструмент.
Въпреки че икономиите от мащаба и технологичния напредък са запазили много компоненти евтини, средната цена на смартфон от начално ниво с възможност за интернет в страните с ниски и средни доходи се е повишила до около 54 долара, което е увеличение с около 4 долара за една година. Тази цена все още е около 16% от средния месечен доход – малко над прага на GSMA за достъпност (15–20%) – оставяйки около 2 милиарда души без никакво устройство, а много други не могат да използват такова за услуги за данни.
Проблемът се утежнява от постоянната разлика в грамотността и дигиталните умения. Много хора, дори в райони с мрежово покритие, нямат основните умения за навигиране в интернет, намиране на подходящо съдържание или разбиране на предимствата на онлайн достъпа. Тази липса на възприемана стойност, съчетана с високата цена на данните и устройствата, създава огромна бариера пред приемането, която сама по себе си инфраструктурата не може да реши.
Защо 5G би трябвало да помогне, но не е успява
Би било изкушаващо да се разглежда внедряването на 5G мрежите като катализатор за приемането на устройства, но това не се е случило равномерно на световните пазари. От положителната страна, 5G покритието вече достига 54% от световното население, добавяйки 700 милиона души само през последната година. Въпреки това, бързото внедряване не води директно до достъпност, особено когато 5G-съвместимите телефони остават по-скъпи.
Анализаторите потвърждават, че 5G не навлиза в ценовите сегменти на началното ниво толкова бързо, колкото предишните поколения. Добавената цена на 5G модем оскъпява материалите, което прави ултрабюджетните 5G телефони финансово неосъществими, без да се спестяват разходи другаде.
Дори на пазари, където марките се опитват да намалят разходите за 5G, макроикономическите реалности – слаби местни валути, нестабилни валутни курсове и разходи за внос на хардуер, правят трудни за доставка 5G телефони под 100 долара. Тарифните планове също трябва да останат достъпни и придружени от ясни сценарии за употреба за обикновените потребители.
От гледна точка на инфраструктурата, общите разходи за внедряване – особено за по-гъстите мрежи на 5G и изискванията за пренос на данни, остават изключително високи, което възпрепятства смислените стратегии за субсидиране и пакетиране, които биха могли да помогнат за покриване на разходите на потребителите.
Освен това така очакваните страхотни приложения за 5G все още не са широко разпространени. За средностатистическия потребител в много части на света, постепенното подобрение на скоростта спрямо 4G не е достатъчно убедително, за да оправдае цената на нов телефон. Най-значимите и трансформиращи случаи на употреба на 5G, като например индустриалната автоматизация и интелигентните градове, са по-подходящи за бизнеса и правителствата, отколкото за отделните потребители. Настроението „плащаш за нещо, което не получаваш“ е често срещано в райони, където 5G мрежите все още не са напълно изградени.
Може ли 5G все още да бъде част от решението?
Въпреки настоящите предизвикателства, 5G технологията все пак би могла да улесни по-добър достъп – ако партньорствата, субсидиите и иновациите се съгласуват. Коалиция, ръководена от GSMA, включваща глобални организации като Световната банка и ITU, има за цел да подобри достъпа до интернет в региони като Африка и Южна Азия – райони, където мобилният телефон често е единственото възможно средство за достъп до интернет.
Самите оператори могат да играят роля, като трансформират бизнес модела на устройствата. Стратегии като управление на жизнения цикъл на устройствата, субсидии, повторна търговия и застраховки, ако бъдат внедрени ефективно, биха могли да намалят разходите за навлизане на потребителите, като същевременно запазят рентабилността.
5G е изградила инфраструктура и е дала обещаващи резултати, но без достъпен хардуер, справедливо ценообразуване и подкрепящи политики, тя не може сама по себе си да реши проблема с хората, които не могат да си позволят телефон. За да се свържат истински офлайн потребителите, са необходими колективни усилия – от мрежи, правителства, организации и производители.
Само тогава техническият потенциал на 5G може да допринесе за един по-свързан и справедлив свят. Въпреки че 5G е технологично чудо, човешките и икономическите фактори в крайна сметка ще определят успеха му в свързването на следващите три милиарда души.
