През последните години големи китайски доставчици на облачни услуги като Alibaba Cloud, Tencent Cloud и Huawei Cloud тихо изграждат мащаб, възможности и присъствие. Често без шума като своите западни конкуренти като AWS, Microsoft Azure или Google Cloud.
Въпреки обширната инфраструктура, агресивното ценообразуване и големите вътрешни пазари, тези компании често остават незабелязани в световен мащаб. Причините са много: регулаторни, културни, стратегически и те оформят както това, което тези доставчици правят сега, така и това, в което биха могли да се превърнат, отбелязва Fierce Network в свой анализ.
Тези компании, подкрепени от огромния вътрешен пазар на Китай и ясната национална стратегия за лидерство в областта на изкуствения интелект и дигиталната инфраструктура, са развили различен бизнес модел. За разлика от американските си конкуренти, които са се развивали чрез вътрешни разработки и инвестиции в рисков капитал, китайските фирми са възприели стратегия за създаване на така наречената „платформена бизнес група“ (PBG).
Този модел включва серия от междуфирмени кръстосани инвестиции и стратегически партньорства, което им позволява да разширят обхвата си в различни сектори – от електронната търговия и игрите до финансите и държавните услуги. Тази стратегия им дава мощна, интегрирана екосистема, върху която да надграждат, както у дома, така и в чужбина.
Тихата буря
Една от причините китайските облачни гиганти да не са по-известни в международен план е географията и регулациите. Голяма част от растежа и инвестициите им са фокусирани върху вътрешния пазар, който е огромен и изолиран от строги закони за локализация на данни, регулаторни изисквания (киберсигурност, поверителност и др.) и лицензионни режими.
Тези правила затрудняват простото изнасяне на облачни услуги в чужбина или изграждането на присъствие в чужбина по същия начин, както правят западните играчи. Предприятията извън Китай често са предпазливи да използват китайски облаци поради опасения относно суверенитета на данните, спазването на чуждестранните разпоредби и геополитическото напрежение.
Друг фактор е динамиката на цените. Китайските облачни фирми участват в много агресивна ценова конкуренция у дома. Това намалява маржовете и ограничава размера на печалбата, която може да бъде реинвестирана в маркетинг, задгранична инфраструктура или договори за големи предприятия. Според много скорошни доклади, такива фирми намаляват цените с големи проценти, за да спечелят клиенти на местно ниво. Тази „надпревара към дъното“ може да замъгли основните технологични предимства, защото клиентите се фокусират първо върху разходите.
Съществуват и ограничения от страна на търсенето. Много индустрии в Китай, особено производството, строителството и секторите с ниско ИТ потребление, не са възприели напълно облачната трансформация отвъд основни функции като уеб хостинг.
Инвестициите в усъвършенствани облачни услуги (PaaS, ML/AI натоварвания, хибридни облачни архитектури) нарастват, но бавно. Много фирми все още използват локални системи, персонализирани работни процеси или нямат стандартизирани процеси, които улесняват миграцията към облака.
Въпреки ниската видимост, това, което правят китайските доставчици, е впечатляващо. Те са изградили масивна инфраструктура – центрове за данни, IaaS виртуализация, платформи за изкуствен интелект и големи данни. В много случаи те достигат или дори надминават мащаба на западните доставчици по отношение на внедрения хардуер. Те инвестират сериозно в изкуствен интелект, машинно обучение, периферни изчисления, както и в хибридни облачни предложения, за да обслужват едновременно както частни (локални или колокирани), така и публични облачни натоварвания.
Има ли паралелна ИТ вселена
Ще се превърнат ли тихите инвестиции в глобална видимост и конкурентоспособност? Има основателни причини да се смята, че да – но с уговорки.
От положителната страна, зрялостта на хардуера и софтуера е все по-силна. Китайските фирми намаляват разликата в ключовите технически възможности. Облачните платформи с изкуствен интелект и хибридните инструменти са по-често срещани, а международните клиенти, търсещи по-ниски цени или алтернативни доставчици, може да започнат да обръщат по-голямо внимание – особено ако геополитическото търговско напрежение ги принуди да диверсифицират дейността си.
Въпреки това, доверието, регулациите и възприятията остават големи пречки. Предприятията извън Китай често имат опасения относно поверителността на данните, държавния надзор или спазването на чуждестранните закони, когато работят с китайски доставчици. Преодоляването на това ще изисква прозрачност, сертифициране от трети страни, регионални центрове за данни, разположени в надеждни юрисдикции, евентуално местни партньорства или съвместни предприятия.
Глобалното разширяване на тези гиганти не колеблива стъпка. Може да бъде бърз и добре финансиран тласък. Tencent Cloud, например, превърна международния си бизнес в най-бързо развиващия се сегмент, използвайки експертния си опит в социалните медии и игрите, за да предлага специализирани услуги на чуждестранни клиенти. Компанията активно изгражда центрове за данни в региони като Близкия изток и Югоизточна Азия, осъзнавайки нарастващото търсене на облачни услуги на тези пазари.
Alibaba Cloud следва подобна траектория, инвестирайки десетки милиарди долари за изграждане на своята облачна инфраструктура в световен мащаб, с нови центрове за данни в Мексико, Малайзия и Филипините. Това разширяване се дължи на ясното разбиране, че докато САЩ и Европа може да останат доминирани от западните доставчици на облачни услуги, други региони са узрели за нов лидер.
Това, което прави тези компании особено привлекателни за развиващите се пазари, е фокусът им върху достъпността и готовността им да предоставят персонализирани, локализирани решения. В Югоизточна Азия китайските технологични гиганти са добре дошли заради предоставянето на евтин достъп до услуги и насърчаването на местните екосистеми. Стратегическата промяна към модели с отворен код за изкуствен интелект е ключова част от този подход.
Като предлагат китайски модели с отворен код за изкуствен интелект, компании като Tencent и Alibaba се позиционират като гъвкави и адаптивни доставчици, които могат да отговорят на нарастващото търсене в чужбина на локализирани решения за изкуствен интелект, заобикаляйки някои от инфраструктурните предимства, на които се радват техните отдавна установени конкуренти.
Глобалният пазар на облачни услуги вече е монета с две страни. От едната страна са водените от САЩ хиперскалери, фокусирани върху зрял пазар с установени регулации и база от предприятия с високи разходи.
От другата страна е екосистема, водена от Китай, която се оказва високоефективна в региони, където търсенето на достъпна, бързо разгръщаща се цифрова инфраструктура е от първостепенно значение. Тази вселена с два региона, както я наричат някои анализатори, представлява нова парадигма за бизнеса по целия свят.
За компаниите, които искат да се разширят в Азия, Латинска Америка или Африка, обединяването с китайски облачен гигант може да предложи по-директен и рентабилен път към успеха, като същевременно се справят със сложни геополитически въпроси и въпроси, свързани с суверенитета на данните. Битката за глобално господство в облачния сектор вече не е състезание с ясен победител. Това е сложна, многофронтова конкуренция със сериозни геополитически последици.
