всеки изминал ден медицината се приближава по дългия си път от способностите си да лекува към възможностите си да предотвратява преждевременно все повече и повече болестни състояния. И това се случва, заради новите технологии.
Но за да го стори в обема, за който си мечтаем, тя се нуждае от скорост. Мрежите от пето поколение се използват в Европа вече две години, а провежданите междувременно медицински изследванията досега не са показали вредно въздействие върху човешкото здраве.
За да се убедим в това, Димитър Панев разговаря с онколога Желязко Арабаджиев в ефира на Дарик радио:
Къде е първата пресечна точка между медицината и технологиите и една ли е тя?
Ж.А.: Не е една. Няколко са. Съвременната медицина върви ръка за ръка с технологиите, защото тя е високотехнологична. Медицината, както я познаваме в 19 век, слава Богу отдавна е изчезнала. Технологиите са ежедневни наши партньори, дори в лицето на обикновения компютър, който има във всеки лекарски кабинет. Да не говорим за диагностичните технологии, в лицето на различните скенери и ядрено-магнитни резонанси, за да стигнем до висшия пилотаж, който е роботизирана хирургия и различни виртуални хирургични подходи, но не на последно място – и изкуственият интелект.
В последно време много се говори за т.нар. телемедицина, ежеседмично чуваме за нея, какво означава това? Хората си представят телевизор и връзка…
Ж.А.: И не са далече от истината. Това е медицина от дистанция или казано по-просто – консултации, предоставяне на медицинско мнение на големи разстояния. Две са причините да се говори много за телемедицината. Едната, разбира се, е COVID-19, защото с настъпване на пандемията препоръките на Световната здравна организация бяха хората, които имат нужда да посетят болница, да прецизират тази необходимост. Затова препоръките бяха да се търси всякаква възможност за телемедицина, за предоставяне на здравни услуги там, където е възможно, от дистанция, без пациентът да излиза от дома си.
Втората причина е, че съвременните болести, особено в областта на онкологията, понякога изискват мултидисциплинарен подход от различни специалисти. Те обаче не винаги се намират в една болница, но чрез тях се търси много широк обем от мнения и така се поставят по-правилна диагноза и по-правилно лечение. Ние често сме във видеовръзка с различни референтни центрове в Европа, а международните конгреси са виртуални. Така че, телемедицината е това – предоставяне на здравна консултация на пациент, който се намира на голямо разстояние от лекаря си.
Дори отвъд океана?
Ж.А.: Абсолютно, стига да има интернет.
В кои други области телемедицината намира приложение?
Ж.А.: Като онколог определено намирам място на телемедицината при мен. Това е консултация на пациенти с онкологични заболявания, както и проследяване на ефекта от лечението, докато пациентът си е вкъщи. Сега, не трябва да абсолютизираме ролята на телемедицината и не можем да кажем, че на този етап тя измества класическата медицина. В различни по-екстремни ситуации като тази с коронавируса обаче телемедицината помага. За момента има и технически недостатъци и пречки тя да навлезе широко.
Какво е необходимо, за да навлезе?
Ж.А.: Тя трябва да е технически обезпечена. Говорим за по-добри визуализационни средства, защото понякога се гледат томографски изследвания, които налагат необходимостта от голяма разделителна способност, по-бърза връзка и по-качествени камери. Това са неща, които технологично вероятно бързо ще се осъвременят. Трябва да има технически грамотен пациент и разбира се – лекар. Но, в онкологията телемедицината има сериозно място. В момента телеконсултациите с водещи институти са почти рутинна практика.
В контекста на предимството на мрежите от пето поколение, които осигуряват светкавична връзка, как ще анализирате опасенията, че 5G ще застраши здравето?
Ж.А.: Разбира се, всички новости винаги са се възприемали през призмата на потенциалната вреда върху здравето на хората. Технологиите се налагат в света след задълбочени научни изпитвания и проучвания, но те са провеждани върху определена група хора. Когато тези технологии излязат в реалния живот върху огромни популации от хора, може би резултатите от клиничните проучвания не могат да се интерполират по същия начин, както в тези ограничени популации. Това, което искам да кажа, е че новостите винаги плашат. Дали сега хората се страхуват от 5G или преди са се страхували от 4G и 3G, това е технология, която винаги може да предизвика проблеми.
Спомням си, преди 8 години много се дискутираше вредата от ползването на мобилни телефони и потенциалното им участие за възникване на мозъчни тумори. Аз съм присъствал на един от конгресите на Американското дружество по клинична онкология, където съм слушал лекция от водещ специалист, който категорично каза, че такъв риск не е доказан. Вероятно има съвпадение между дългогодишната употреба на мобилен телефон и хора, които са имали подобни мозъчни увреди, но то е било съвпадение, статистическа достоверност от този резултат няма. Според мен сега и ситуацията с 5G е такава.
Световната здравна организация в една от нейните агенции взима предвид риска от употребата на тези микровълни, но за момента категоричното становище е, че няма научни доказателства от проведени клинични проучвания, които да доказват канцерогенността от тези вълни. Да, тези вълни са по-различни поради от 4G, поради това, че тук вълните са насочени, проникват само в горния слой на кожата…
Разбира се, не мога да кажа категорично мнение, но за момента се присъединявам към мнението на колегите си онколози, които казват, че потенциален риск не е доказан към момента, въпреки многото спекулации.
Технологиите са ежедневни наши партньори, дори в лицето на обикновения компютър, който има във всеки лекарски кабинет.
