Плановете на SpaceX за изграждане на национална 5G мобилна мрежа в САЩ започват да придобиват конкретни очертания, като Qualcomm вече си осигури един от потенциално най-големите технологични договори по проекта. Производителят на чипове обаче може да не се окаже единственият голям печеливш, отбелязва Fierce Network.
Изграждането на мобилна мрежа от нулата изисква огромна верига за доставки: от радиооборудване и антени до сървъри, чипове памет и оптични връзки. Редица утвърдени технологични компании биха могли да станат доставчици за най-новото телекомуникационно начинание на Илон Мъск.
В началото на ноември Qualcomm обяви, че нейните платформи за клетъчна инфраструктура Dragonwing ще захранват десетки хиляди наземни 5G обекти на Starlink Mobile в Съединените щати. Очаква се внедряването да започне през 2027 г., като споразумението обхваща период от няколко години. Компанията ще предостави базовата технология за обработка на ниво 1, включително платформите си QRU100 и QDU100, докато SpaceX сама ще разработи голяма част от останалата мрежова архитектура.
Решението е значимо, тъй като изглежда, че SpaceX проявява слаб интерес към следването на традиционния подход със закупуване на цялостни мрежови системи от утвърдени производители на телекомуникационно оборудване. Анализатори, интервюирани от Fierce Network, смятат, че е по-вероятно Мъск да изгради голяма част от инфраструктурата със собствени ресурси, използвайки технологията на Qualcomm като основа, вместо да разчита на компании като Nokia, Ericsson или Samsung.
Това би било в съответствие с вертикално интегрирания бизнес модел на SpaceX. Компанията вече проектира и произвежда голяма част от технологиите, залегнали в основата на нейната услуга за сателитен интернет, докато Tesla е разработила собствени батерии, процесори и други ключови компоненти. SpaceX разполага с инженерните ресурси и финансовия капацитет да приложи подобна стратегия и по отношение на своята мобилна мрежа.
И все пак помощ е необходима
Всичко това не означава, че компанията може да произвежда всичко сама. Няколко доставчици все пак биха могли да спечелят от проекта. Skyworks (която вече е обединена с Qorvo) е потенциален доставчик на радиочестотни усилватели, докато производители на памет, като Micron, Samsung и SK Hynix, биха могли да осигурят компоненти за оборудването за обработка на данни в мрежата.
Marvell и Broadcom също са потенциални кандидати за мрежови технологии от ниво 2 и ниво 3, докато Dell и HPE биха могли да доставят сървърен хардуер. Cisco и Ciena са допълнителни възможности за оборудване за оптични мрежи и комутация.
Очаква се Starlink Mobile да използва радиооборудване тип Massive MIMO с 64 предавателни и 64 приемателни канала, обозначавано като 64T64R. Този подход позволява на базовата станция да комуникира с множество устройства по-ефективно, като подобрява покритието и капацитета на мрежата. Някои анализатори в индустрията обаче поставят под въпрос дали толкова мощно оборудване е необходимо на всяка локация, предвид по-високата му цена, размери и енергопотребление.
Специализираната в областта на антените компания MatSing е още един участник, заслужаващ внимание. Нейните многолъчеви лещови антени биха могли да осигурят на Starlink предимство пред утвърдените оператори, особено по отношение на обслужването на множество потребители в по-широк географски обхват. Сред другите потенциални доставчици е Amphenol: компания, която вече има значително присъствие в сферата на антенните технологии.
SpaceX ще се нуждае от компании, способни да осигурят физическата инфраструктура, която свързва мрежата ѝ. Всяка базова станция ще изисква надеждно електрозахранване, резервни системи и високоскоростни връзки към опорната мрежа. В зависимост от местоположението, за отделните обекти може да е необходим капацитет за връзка с опорната мрежа в диапазона от 1 до 5 Gbps.
Съществуват и практически пречки, които парите и инженерният талант не могат да премахнат лесно. Според наличната информация, на SpaceX е необходим достъп до поне 80 000 места за базови станции, а преговорите с оператори на такава инфраструктура могат да се окажат от решаващо значение. Получаването на разрешителни, наемането на оптични линии, инсталирането на оборудване и осигуряването на регулаторни одобрения в крайна сметка биха могли да забавят внедряването в по-голяма степен, отколкото самото производство на радиооборудването.
Засега компаниите са само разглеждани от анализаторите като потенциални партньори. Нито те, нито SpaceX са коментирали евентуални намерения за партньорство или общи проекти, но е все по-ясно, че по-разумният ход за Мъск изглежда да използва партньори, вместо да влага всички ресурси на компанията си за самостоятелно изграждане на цялата мрежа.
