Лондон е един от най-силно свързаните и „гладни“ за данни градски центрове на планетата. От милионите пътуващи всекидневно хора, които гледат видео с висока разделителна способност в метрото, до финансовите търговци, извършващи трансакции за части от секундата, дигиталната инфраструктура на града е подложена на непрестанен натиск.
Лондон беше сред първите европейски столици, които въведоха 5G: технология, обещаваща по-бързо изтегляне на данни, по-плавно стрийминг изживяване и по-надежден мобилен интернет. Въпреки това британската столица се озова на дъното на европейските класации по скорост на мобилно изтегляне. Това разкрива нарастващ проблем за телекомуникационните оператори: търсенето расте по-бързо, отколкото те успяват да разширят мрежите си.
Според нов анализ на компанията за мрежови анализи Ookla, цитиран от Telecoms.com, през 2021 г. Лондон заема седмо място сред 18 европейски столици по средна скорост на изтегляне през мобилна мрежа. Към третото тримесечие на 2026 г. градът е паднал на последно място със средна скорост от приблизително 109 Mbps.
Ситуацията е особено показателна, тъй като навлизането на 5G се е увеличило значително. Средната скорост на изтегляне през 5G в Лондон достига пик от 200 Mbps през второто тримесечие на 2021 г., но спада до 133 Mbps към третото тримесечие на 2026 г. Същевременно около 80% от тестовете за скорост на мобилния интернет в Лондон, извършени чрез Ookla, са проведени през 5G мрежа, в сравнение с едва 41% през 2021 г.
5G връзки има за всички, но не и 5G скорости
Огромната концентрация на бизнес обекти, работещи и посетители в Лондон оказва значителен натиск върху мобилната инфраструктура. Проблемът става особено осезаем през работната седмица, когато хората, пътуващи до работа, изпълват централните части на града.
Измерванията на Ookla показват, че в делнични дни скоростта на изтегляне на данни в централен Лондон може да бъде с 27% по-ниска, отколкото в съответните часове през почивните дни. Мрежите трябва да обслужват голям брой хора едновременно, а дори и бързата връзка може да стане бавна, когато твърде много устройства се конкурират за ограничен капацитет.
Претоварването обаче е само част от обяснението. По-фундаменталният проблем е, че операторите срещат трудности при инсталирането и надграждането на оборудването, необходимо за справяне с нарастващото търсене.
Какво (не) правят операторите
За мобилните оператори неспособността да отговорят на търсенето в градска среда води до сериозни финансови последици и вреди за репутацията. Когато мрежите се претоварят в райони с висока гъстота на населението, като Сохо, Ситито или големи транспортни възли от типа на „Кингс Крос“, потребителите се сблъскват със забележимо ограничаване на скоростта, прекъсване на връзката и бавен пренос на данни.
В много части на Лондон мобилните антени са инсталирани на покриви, собственост на наемодатели или компании за недвижими имоти, а не на сгради, контролирани от самите оператори. Промените в Британския кодекс за електронни комуникации намалиха наемите, които собствениците на земя могат да получават за хостване на телекомуникационно оборудване. Макар че реформите бяха предназначени да направят разгръщането на мрежите по-достъпно, те също така отслабиха стимулите на някои собственици на имоти да се съобразяват с мобилната инфраструктура.
Преустройството създава още една пречка. Когато сградите се ремонтират или разрушават, операторите могат да загубят съществуващите си антенни площадки и може да се затруднят да намерят бързо заместители. Ограниченията в планирането допълнително усложняват нещата, особено в защитени зони, където новите кули може да са трудни за одобряване. В резултат на това операторите не винаги могат да добавят капацитет там, където е най-необходим.
Ситуацията се различава и между мрежите. Констатациите на Ookla показват, че O2 има особено слаба средна производителност на изтегляне и претърпява сравнително голям спад по време на натоварени периоди, което предполага, че капацитетът на мрежата и наличността на площадките варират значително между операторите.
Операторите все пак не стоят неподвижно. Те монтират маломощни „малки клетки“ върху елементи от градската среда, стълбове за улично осветление и спирки на градския транспорт, за да пренасочат трафика от претоварените макробазови станции. Телекомуникационните компании все по-често внедряват изкуствен интелект и архитектури от типа Open RAN, за да преразпределят динамично мрежовите ресурси и да управляват натоварването на трафика в реално време. Инженерите непрекъснато пренасочват съществуващи честотни ленти, използвани преди за 3G и 4G, за да разширят капацитета, наличен за 5G трафика.
Подобряването на мобилния интернет в Лондон изисква повече от това просто да се насърчават хората да преминат към по-нови модели телефони. Операторите се нуждаят от достъп до допълнителни обекти, по-бързо одобрение на плановете и достатъчни инвестиции за модернизиране на съществуващата инфраструктура. Властите в Лондон вече обявиха мерки за подобряване на свързаността, включително предоставяне на публични активи за разполагане на бъдещо мобилно оборудване и идентифициране на зоните, в които качеството на услугата е незадоволително.
