Сателитният интернет се радва на огромен импулс през последните няколко години. Услуги като Starlink демонстрираха, че спътниците в ниска орбита (LEO) могат да доставят високоскоростен широколентов интернет до отдалечени места, докато технологията директно към устройството (D2D) обещава да позволи на обикновените смартфони да се свързват със спътници, когато традиционното клетъчно покритие не е налично.
С цялото вълнение около тези развития, някои анализатори прогнозират, че сателитните оператори биха могли в крайна сметка да се превърнат в сериозни конкуренти на традиционните мобилни оператори. Но лидерите на някои от най-големите телекомуникационни компании в света не са съгласни.
По време на скорошните разговори за отчет на печалбите, ръководители на големи телекомуникационни оператори заявиха, че сателитната свързаност трябва да се разглежда като допълнителна технология, а не като заместител на наземните мобилни мрежи. Те също така отхвърлиха идеята, че сателитните оператори биха могли да се превърнат в пълномащабни оператори на мобилни виртуални мрежи (MVNO), способни да се конкурират директно с утвърдените оператори.
Тяхната аргументация е проста. Мобилните мрежи вече обработват по-голямата част от клиентския трафик чрез гъсти мрежи от клетъчни кули, свързани с оптична инфраструктура. Сателитните системи, за сравнение, имат значително по-малък капацитет и много по-високи разходи за единица данни. Въпреки че LEO съзвездията са намалили драстично латентността в сравнение с традиционните геостационарни спътници, те все още не могат да поддържат огромните обеми трафик, генерирани в гъсто населените градове. Вместо това телекомуникационните оператори виждат сателитната свързаност като идеалното решение за един специфичен проблем: пропуските в покритието.
Независимо дали става въпрос за планински преходи, плаване в открито море или шофиране през слабо населени селски райони, все още има места, където конвенционалните мобилни мрежи не могат икономически да оправдаят изграждането на допълнителна инфраструктура. В тези ситуации сателитната свързаност може да осигури спешни съобщения, гласови услуги и основен достъп до интернет, докато потребителите се върнат към наземно покритие.
AT&T, например, посочи, че сателитната свързаност е предназначена да покрива само много малък процент от потреблението на клиентите – онези редки моменти, когато абонатите се изместват извън обхвата на конвенционалните мрежи. Компанията работи с AST SpaceMobile, за да осигури безпроблемно превключване между наземно и сателитно покритие, вместо да замени съществуващата си мрежа.
Този хибриден подход става все по-разпространен в индустрията. Вместо да гледат на сателитните компании като на конкуренти, мобилните оператори сключват партньорства с тях. T-Mobile работи със Starlink на SpaceX, докато други оператори са се обединили с доставчици като AST SpaceMobile и Lynk Global. Целта е да се разшири покритието, без да се изгражда скъпа инфраструктура в райони, които може да обслужват само шепа потребители.
Това не означава, че сателитните технологии нямат потенциал. Очаква се LEO съзвездията да играят все по-важна роля във възстановяването след бедствия, морските комуникации, авиацията, отдалечените индустрии и службите за спешна помощ. Следователно бъдещето на свързаността вероятно ще бъде съвместно, а не конкурентно. Смартфоните все по-често ще превключват автоматично между наземни и сателитни мрежи, без потребителите да забележат, като по този начин ще гарантират, че ще останат свързани, където и да се намират.
Чрез запълване на последните 5% от географските мъртви зони в световен мащаб, където полагането на кабели или изграждането на клетъчни кули е икономически невъзможно, сателитните оператори заемат ключова ниша.
Но що се отнася до градската, крайградската и високоскоростната домашна свързаност, наземните мрежи запазват неоспоримо предимство по отношение на капацитет, цена и сурова скорост.
