Така се случва, че имам доста приятели, които наистина разбират от футбол. Това е тяхната работа – интересуват се, вълнуват се, но и много, ама наистина много разбират. Да гледаш футболен мач с тях е преживяване от друго естество. За определено положение наистина ще ти кажат какво точно е трябвало да се случи, защо не се е случило, каква е била идеята. Обясняват не само цената на играчите, обясняват цената на всеки ход – визионерството, разпределението по терена, чудеса, за които и не си помисляме, че съществуват в красивата игра, нищо че от малки всички ритаме футбол. Естествено, че понякога е хубаво и човек сам да си отвори една леденостудена бира и да гледа футбол, но няма нищо по-хубаво от футболен мач в компанията на специалисти.
Разбира се, те не винаги могат да бъдат “под ръка”, за да обясняват – какво, по дяволите, се случва на този “зелен килим”. Понякога им се обаждам по телефона и питам – добре де, защо треньорът направи точно тази смяна, каква е концепцията? Но те си гледат мача, положението вече е минало, не винаги могат да се занимават само с мен.
Признавам, че има функции на всяка джаджа – независимо дали мобилен телефон, телевизор или таблет, които не винаги използвам. Знам, че ги има, но някак карам консервативно с онова, което ми е познато. Миналата седмица – какво беше учудването ми – когато тествах функцията Multi View.
Накратко – това е функция за споделяне на екрана. На едната част от екрана тече въпросният футболен мач, а на другата – моят чат разговор през смартфона ми Samsung, в който си говоря с един от моите приятели, разбира се, обсъждаме мача. Как става това?
На първо място, най-логичната опция е споделяне екрана на телефона, както направих аз. Така от лявата страна, на по-голямата част, течеше въпросният мач, а от другата – дясната страна – си говорих в чата с моя приятел. Много е забавно, защото и децата ни се свързват и всъщност гледането на футболен мач се превръща в една страхотна какафония, в добрият смисъл, естествено. А когато споделиш екрана на лаптопа си, телевизорът става страхотен за работа. Особено сега, когато част от служителите са home office, тази възможност е наистина безценна. И тук трябва да ви призная, че съвсем неосъзнато станах фен на третата възможно опция – PIP (Picture in Picture). При два различни източника на съдържание въпросната “картина в картината” позволява на основния екран да гледам онова, което искам, а на малкият да следя какво се случва на друг канал – примерно кога ще свършат рекламите, кога ще започне участието на определен гост, когото очаквам.
Разбира се, оттук насетне възможностите са безгранични. Представете си примерно следното – наскоро водихме спор как точно трябва да докосва водата лявата и дясната ръка при плуване стил кроул. Най-лесното е да се пуснат видеозаписи и да се види на стоп кадър, но друго е да позвъниш на приятел, който е треньор по плуване, да пуснете този запис и той да ви напътства, докато записът тече. Защото той знае как точно плувате, какво трябва да подобрите. Същото се случва при всеки друг урок – независимо дали е фитнес-упражнение, урок по пиано или френски.
Телевизорът като такъв беше доминантен в домашните аудио-визуални забавления десетилетия наред. Нямаше как да бъде другояче – около него се събираха приятели, семейства, за да съпреживяват дадено съдържание. През последните години обаче неговата доминация беше “застрашена” от развитието на други устройства – таблети, смартфони, които също позволяват да се гледа видео съдържание в реално време. Все по-често хората наблюдават едно основно предаване на екрана на своите телевизори, но в същото време използват екрана на смартфоните си за нещо допълнително. Имаше един момент от развитието на телевизионната технология, когато смартфоните буквално задминаха всичко, което познаваме като телевизионна технология – те бяха по-бързи, по-адаптивни, по-лесни за ползване.
Днес нещата бързо се променят. Телевизорите от гамата Neo QLED на Samsung всъщност лека-полека се превръщат в логичен център, хъб на визуалното забавление у дома. Те гарантират безпроблемна свързаност, работят в “мир и разбирателство”, ако мога така да кажа, с всички други устройства. Нещо повече – покупката на нови телевизори не спира. Редица домакинства и в България притежават повече от два телевизора. Това е една от причините, заради които Samsung усилено работи в превръщането на телевизора в център на екосистемата си. И Samsung спази обещанието си – благодарение на точно този постоянен стремеж към иновации, потребителите като мен станаха свидетели на множество нововъведения и успехи като бързо нарастващото портфолио на серията QLED, категоричното лидерство на свръх големите екрани над 75 инча, въвеждането и разширяването на портфолиото от лайфстайл телевизори и, разбира се, дълга поредица от „първи по рода си“ продукти и устройства в тази индустрия. А –телевизорът, който е част от нашия живот, е точно това, за което си говорим в тази статия. Не е лесно това да се случи, но е напълно възможно.
Сетивата ни говорят същото, но и данните не остават по-назад – за 15-та поредна година Samsung Electronics Co, Ltd. затвърди лидерската си позиция на глобалния пазар за телевизори. Според актуалните данни на агенцията за маркетинг проучвания Омдиа, Samsung Electronics отчита 31,8% дял на глобалния пазар за телевизори по приходи през четвъртото тримесечие на 2020 г. и запазва най-големия годишен пазарен дял в категорията по приходи през 2020 г. – 31,9%.
