Европейската комисия отправи запитване към заинтересованите страни, във връзка с възможността за включване на допълнителни цели за 5G в Дигиталния компас до 2030 г. Идеята е да се постигне не само 100% покритие по население, но и да се отчита покритието по територия. Комисията също така предлага да се разработи „развиваща се пътна карта на спектъра“ с цел подобряване на управлението му от отговорните национални институции и създаване на доброволен механизъм за подпомагане на тази дейност, с участието на широк кръг от заинтересовани страни.
Комисията провежда обществена консултация за промените в Дигиталния компас от 2030 г. на база въпросник, в периода между 22 юни и 3 август 2021 г.
Приоритетите на стратегията на ЕС до 2030 г. към момента включват следните основни цели за широколентовата свързаност и ИКТ оборудването:
- свързаност – всички европейски домакинства да бъдат покрити от гигабитова мрежа (до 2020 – 59%) и във всички населени места да има 5G покритие (до 2021 – 14%);
- Edge /облачни услуги – 10 000 „климатично неутрални силно защитени Edge възли“, внедрени в ЕС (до 2020 – 0);
- полупроводници – осъществяване в Европа на поне 20% от световното производство на „авангардни и устойчиви полупроводници“, включително процесори (до 2020 – 10%);
- квантова изчислителна техника – първи европейски квантов компютър до 2025 г. (до 2020 – 0).
Комисията поставя на обсъждане следните допълнителни цели при разгръщане на 5G мрежите:
- въвеждане на изисквания за покритие по територия на 5G услугите извън населените райони, до потенциално включване на цялата територия на ЕС;
- ниво на качество на 5G услугите, т.е. „минимални характеристики/параметри на свързаноста“, за целия ЕС;
- постигане на определено ниво на мрежова сигурност;
- даване на принос към целите на зелената политика;
- задължение за географска наличност на edge облачни услуги;
- навлизане на софтуерно-базирани подходи за управление на мрежата.
Комисията иска обратна връзка от заинтересованите страни относно възможностите, които дават увеличаването на публичните инвестиции (не са посочени източници), стимулирането на частните инвестиции, публично-частно партньорство и по ефективното прилагане на регулации (действащи и въвеждане на нови), за подобряване на функционирането на единния пазар.
Въпросникът предлага за обсъждане няколко области на политиката, при които е възможно „координирано действие / общи насоки на ЕС ”. Посочени са хармонизирането на управлението на спектъра и достатъчната му наличност, насърчаването на инфраструктурни проекти за реализация на гигабитни връзки и разгръщане на 5Gмрежи, и инвестирането в споделена инфраструктура и капацитети (конкретните видове инфраструктури и капацитетите не са определени).
Предвижда се напредъкът на държавите-членки в постигане на целите до 2030 г. да бъде измерван чрез допълване на текущия индекс за цифрова икономика и общество (DESI) с включване на оценка на области с „ниско ниво на развитие на държави-членки, например „поради недостатъчни инвестиции и / или регулаторни действия“.
Въз основа на допълненията в DESI, Комисията предвижда да публикува годишна оценка на Европейския напредък в постигането на целите на цифровото десетилетие, придружена от „светофарна система“ за индикация на напредъка или липсата му при постигането на отделни цели.
Комисията обсъжда възможните приоритети на мониторинга и начини на предоставяне на информацията като идентифициране на отклонения от целите на национално ниво и предлагане на „препоръчителни действия“, включително „съвместни ангажименти за обсъждане със страните-членки и Европейския парламент “.
Предлага се включване в Европейския семестър, рамката за координация на икономическите политики на държавите в ЕС и прилагане на механизма за възстановяване и устойчивост.
В същото време индустрията ясно декларира на проведена през месец юни конференция, че целите, определени от Европейската комисия за цифровото десетилетие 2030, са добра амбиция, но политиците трябва да признаят „капиталоемкия характер“ на гигабитова свързаност и инвестиционната пропаст, пред която е изправен ЕС.
Това беше едно от ключовите послания отправени по време на „Деня на цифровата политика“ – събитие организирано от Европейската асоциация на операторите на далекосъобщителни мрежи – ETNO на 22 юни 2021 г.
Основание за подобни опасения дава и неотдавнашен доклад на ETNO, който установи, че са необходими допълнителни 150 милиарда евро инвестиции в мрежа до 2025 г. за постигане на пълно 5G покритие по население в Европа, а за надграждане фиксирана инфраструктура до гигабитови скорости са необходими още 150 млрд. евро. Индустрията настоява за прозрачни и конкретно определени механизми за финансирането на тези проекти.
