Тази статия анализира Част Първа от докладът на Boston Consulting Group* (BCG), публикуван на 25 март 2021, чието обобщение може да намерите тук. Публикуването му идва в момент, когато държавните и правителствените ръководители на ЕС се събират на Европейския съвет, за да обсъдят бъдещето на европейската индустриална и дигитална политика. Пълната версия на доклада можете да намерите в официалния сайт на ETNO*.
“Без мрежи и цифрова инфраструктура, дискусията за цифровото приобщаване е само теория.”
- Тимотеус Хьотгес, CEO на Deutsche Telekom
Ако дигиталната свързаност е от съществено значение, то бързата, надеждна и стабилна цифрова инфраструктура е основата, която трябва да бъде достъпна за всеки. Европейските телекоми са внедрили усъвършенствана оптична свързаност в голямата част от Европа, като са осигурили високоскоростно фиксирано широколентово покритие на 84% от домакинствата в ЕС със скорости, по-високи от 30 Mbps.
До 2025 г. се очаква 50% от европейските домакинства да имат достъп до скорости много над 100 Mbps и до 1GB. Инвестициите в мобилна инфраструктура разшириха покритието на 4G мобилна интернет свързаност до 96% от населението на Европа при средна скорост на изтегляне минимум 40 Mbps. Следващото поколение свръхбързи 5G мрежи се разгръщат в момента, като данните сочат, че до края на 2020 г. те покриват почти 25% от европейското население.
Надеждността на европейската телеком инфраструктура беше изпитана и доказана по време на пандемията COVID-19. Видеоконферентната връзка поддържаше непрекъсваемата работа от дома. Мобилните устройства дадоха възможност за дистанционно здравеопазване и образование и свързаха милиони със семейството и близките им. По време на пандемията е отчетена безпрецедентна мобилна и онлайн активност като глобалният интернет трафик е скочил с 50% . Същевременно никъде в Европа не са отчетени значителни намаления на наличния капацитет или прекъсвания в резултат на повишеното ползване, както става ясно от графата по-долу.
Европа все още е далеч от постигането на пълно гигабитово покритие. Приблизително 10% от домакинствата все още не са покрити от фиксирана мрежа. Разширяването на мобилното покритие в отдалечените или труднодостъпните райони също има предизвикателства, породени от релефа и липсата на икономическа възвръщаемост. Като резултат, редица хора от тези райони все още са изключени от участие в дигиталния живот.
Важно е да отбележим че, когато става въпрос за дигитално приобщаване, достъпът до високоскоростни мрежи не е единственият проблем. Трябва да се обърне внимание и на цялостен подход за усвояване на новите технологии за свързване. По данни на Евростат от 2019 г., 10% от населението на ЕС никога не е използвало интернет. Правителствата трябва да намерят подходящи решения за стимулиране на търсенето като приемат политики и инвестират необходимите за реализирането им средства.
В по-общ план, скоростите на изтегляне от 30 Mbps до 40 Mbps са достатъчни за задоволяване на по-голямата част от търсенето, но нарастващото потребителско и бизнес ползване изисква мрежи, които могат да поддържат скорости от поне 100 Mbps. Днес повече от 30% от домакинствата в Европа нямат достъп до тези скорости. Милиони хора вече работят дистанционно. Проучване на Eurofound от юли 2020 г. показва, че почти половината от служителите в ЕС са работили от дома през поне част от пандемията. Една трета от тези хора съобщават, че работят изцяло от дома си.
Училищата и здравните служби също взаимодействат с учениците и пациентите дистанционно. Домакинствата, в които преди пандемията един или двама души са били онлайн спорадично, сега имат трима, четирима или петима членове на семейството, които са онлайн през цялото време. Тези модели едва ли ще изчезнат напълно, дори и с появата на COVID ваксините. Разгръщането на 5G е ключов приоритет на телекомите, за да се справят с нарастващата консумация.
Предстоящите ползи от 5G
“Освен че трябва да увеличим скоростта, трябва да гарантираме, че 5G е достъпен за всички”, казват от ETNO. “5G издига концепцията за свързаност на съвсем ново ниво”. Към момента данните на ETNO показват, че 24.4% от населението в Европа има достъп до поне една 5G мрежа. Благодарение на своята свръх-ниско време-закъснение, 5G мрежите ще послужат като основа на утрешната икономика, като ще донесат значителни предимства, например:
• Високо-прецизно производство и земеделие чрез сензорни мрежи – по-ефективно използване на природните ресурси
• Дистанционна, роботизирана хирургия и “телемедицина” осигуряват достъп до здравни експерти във всяка ситуация
• Автономните автомобили оптимизират безопасността на движението
“5G ще даде възможност за нови и усъвършенствани услуги които ще допринесат 345 милиарда евро приходи през 2025 г. и ще съставляват 2/3 от приходите на телекомите”
- Прогнози на 3GPP, Qualcomm, Omdia & BCG
Разходите са значителни, но си заслужават.
BCG изчислява, че до 2025 г. ще са необходими общи инвестиции в размер на 300 милиарда евро, за да се постигнат гигабитови скорости и да се реализира пълната визия за 5G в Европа. Около 150 млрд. евро ще са необходими за постигане на широколентови скорости от 1GB и нагоре в цяла Европа чрез FTTX (оптични кабели до дома или офиса) и 5G FWA (фиксиран безжичен достъп). Според анализа на BCG масивното нарастване на трафика на безжични данни ще изисква допълнителни 150 млрд. евро за изграждане на инфраструктурата за пълна реализация на визията за 5G в Европа.
Но – и това е много важно – парите не текат само в една посока. Внедряването на 5G ще доведе до огромни икономически и екологични ползи, които ЕС оценява на 113 млрд. евро годишно в Европа, както и до пряка заетост на около 2.4 млн. работни места до 2025 г. Проучване на Асоциацията за Широколентов Оптичен Достъп през 2020 г. установи, че общностите, в които повече от 50% от населението е свързано с широколентов достъп със скорост от поне 1000 Mbps, имат от 0.9 до 2.0 % по-висок БВП на глава от тези без.
Какво спира Европа?
Индустрията трябва да се фокусира върху гореспоменатите огромни инвестиции, за да осигури бърза, надеждна и конкурентна свързаност за всички потребители. Но способността й да ги направи е ограничена от собствените й слаби резултати като инвестиционен инструмент, сочи проучването.
В световен мащаб телекомуникационната индустрия е осигурила средна годишна възвръщаемост за акционерите си от едва 6% между 2015 и 2019 г., заемайки 28-мо място сред 33-те индустрии, проследени от BCG. Това се дължи на нежеланието за поемане на риск, силния регулаторен натиск върху възвръщаемостта, навлизането на субсидирани конкуренти и използване на бизнес модели, които не са променяни от дълго време.
Ситуацията е още по-неблагоприятна в Европа, където се наблюдава значително намаляване на пазарната капитализация в сравнение с телекомите в САЩ. Както казва Тим Хьотгес от Deutsche Telecom: “Създаването на стойност за телекомите в Европа е катастрофално. Докато приходите ни намаляват, необходимостта от допълнителни инвестиции се увеличава”.
Финансиране, стратегии и модели
В световен мащаб дългът на почти половината телекомуникационни компании е оценен под инвестиционния рейтинг. Европа трябва да предприеме мерки, за да гарантира конкурентоспособността на европейската индустрията. Една такава стъпка е стимулирането на доброволното споделяне на инфраструктура (network sharing), което ще допринесе за по-бързо разгръщане, намаляване на общото въздействие върху околната среда и по-голям трансфер на знания между партньорите.
Друг вариант е сътрудничеството и съвместните инвестиции, включително различни модели за нова инфраструктура, като например съвместни предприятия за разгръщане на оптични кабелни мрежи и активно споделяне на 5G спектъра. През януари 2021 г. TIM стартира първото европейско предложение за подобни съвместни инвестиции в национален мащаб в Италия. Правителствата и институциите на ЕС могат да помогнат за улесняването на тези развития с регулаторни облекчения.
Телеком секторът вече работи по 7 направления за подобряване на оценките и преосмисляне на оперативните модели както за бизнес цели, така и за по-широка обществена полза:
Регулация
Регулаторните пречки, които ограничават темпото на разгръщане на 5G инфраструктурата, могат да приемат различни форми. Една от най-значимите за телекомуникационната инфраструктура е процесът на издаване на разрешителни за ново строителство, тъй като той често включва осигуряването на продължителни и сложни административни одобрения. Например в Германия е необходима поне една година, за да се получат необходимите разрешения от властите за изграждане и пускане в експлоатация на нова базова станция. За сравнение, в България са нужни между 6 месеца и 2 години. Смята се, че до 2023 г. Европа ще се нуждае от минимум 50 000 нови базови станции, за да подкрепи въвеждането на 5G.
Регулаторите и другите компетентни органи трябва да имат по-широк поглед върху това какво представлява наличната клетъчна инфраструктура, особено в градските райони, където съоръжения като улични лампи и пейки могат да бъдат използвани и дори произведени, за да улеснят инсталирането на малките мобилни клетки (small cells). Високата степен на сътрудничество между индустрията, правителството и други заинтересовани страни ще бъде предпоставка за пълното разширяване на 5G мрежите.
В същото време нуждата от инвестиции продължава да нараства. В доклад на Европейската Кръгла Маса на Индустриалците от септември 2020 г. се констатира, че много европейски държави все още не са отпуснали достатъчно разрешителни за планиране и строителство на мобилни базови станции, което забавя разгръщането на 5G. В резултат на това операторите трябва да вложат много повече финансови средства за въвеждането на малки клетки.
Бизнес моделите, които биха могли да бъдат стимулирани чрез регулаторните промени, включват:
• Модели за съвместно инвестиране и споразумения за споделяне на RAN, които изискват повече правна сигурност
• Сливания (Mergers), които насърчават растежа на националните пазари
• Подпомагане на миграцията от медни към оптични кабели
• Проверка на всички регулаторни решения, за да се гарантира, че те не оказват отрицателно въздействие върху инвестициите
Обратно към бъдещето.
Връщането на Европа на “бързата магистрала” към цифровото бъдеще изисква преосмисляне на целите и приоритетите, както от телекомуникационната индустрия, така и от публичния сектор. На практика бързата и стабилна дигитална инфраструктура е основата за останалите елементи на цифровизация, които разглежда този доклад (ще ги представим в още четири статии), а именно новите платформи и бизнес модели, значението на цифровизацията за образованието и за ръста на малките предприятия, повишаване на цифровата грамотност и стимулиране на иновациите .
Tелекомуникационната индустрията се ангажира да изгради инфраструктурата – както фиксирана, така и мобилна 5G – от която се нуждае Европа. От това зависят бизнесът и бъдещето ни.
