Д-р Жанет Захариева: “5G е задължително условие за просперитет”

Петата генерация мрежи, интернет на нещата и изкуственият интелект ще променят икономиката и обществото ни изцяло

Настоящето ни се определя от наличието на високоскоростна интернет свързаност и цифрови умения повече от всеки друг път. Процесите на дигитална трансформация, която експертите предвиждаха да се случи в близко бъдеще, бяха катализирани от пандемията. Цифровото ни бъдеще внезапно стана цифрово настояще – работим, учим, пазаруваме и общуваме с институциите предимно дистанционно.

Петата генерация мрежи (5G), интернет на нещата (IoT) и изкуственият интелект (AI) имат капацитета да направят промяната истински радикална. Често казваме, че 5G е Gamе Changer, защото ще промени икономиката и обществото ни изцяло. Говорим за инвестиции, инфраструктура и регулации, теми, които са безспорно важни, но са извън фокуса на потребителите. Затова нека погледнем ползите през призмата на потребителите в три ключови сфери: здравеопазване, образование и дигитализация на малките и средните предприятия.

д-р Жанет Захариева
Здравеопазване

5G технологията е не просто по-бърза от 4G. Капацитетът ѝ да свърже едновременно милиони устройства и да предава информация между тях с времезакъснение от 10 милисекунди прави възможно здравно обслужване от най-високо качество за всеки, навреме и независимо от местоположението.

Няколко примера в тази посока:

1. Телемедицина. В Гърция вече се реализира програма, при която чрез 5G-свързани таблети и специализирано медицинско оборудване лекарите в отдалечени населени места или острови изпращат данни от прегледите на пациентите си и се консултират дистанционно с признати експерти в различните области на медицината. Програмата действа в 100 места и обхваща 500 000 души.

2. 5G-свързани линейки, в които парамедикът чрез видеовръзка с висока резолюция предава в реално време клинични данни за пациента и бива инструктиран от лекар, за да извършва спешни интервенции, които спасяват живот. В Бирмингам, Великобритания, вече действат няколко такива линейки.

3. Предаването на обемни медицински данни като например мамографски изследвания чрез подвижни лаборатории, обикалящи отдалечени райони към лекари, е ключово за профилактиката на рака на гърдата, който е най-разпространеният рак сред жените, засягайки близо 2 милиона жени в света според Световната здравна организация. Такава програма вече се реализира в Швеция, където годишно се извършват около 700 000 мамографски прегледа.

4. Използвайки възможностите на добавената реалност
(Augmented Reality), специалисти хирурзи могат да направляват или дори да участват в операция, извършвана от техни колеги, бивайки на стотици или хиляди километри.

5. Дронове ще се използват за доставка на жизненоважни медицински доставки по-бързо от традиционния транспорт, използвайки предварително определени въздушни коридори.

Опасенията на хората от евентуални неблагоприятни ефекти на петата генерация върху здравето на хората вече започват да отстъпват място на разбирането за ползите им в медицината. Скорошно изследване във Великобритания сочи, че четирима от всеки пет запитани биха искали 5G да бъде използвана в линейките на Бърза помощ, а 57% твърдят, че ще използват видеоконсултациите чрез 5G-мрежи с лекар и след като пандемията отмине.

В ПОМОЩ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Пандемията нанесе сериозни икономически щети на малките и средните предприятия. Помощите от държавата и от ЕС ще им помогнат да оцелеят, но именно дигиталната трансформация ще им даде реална възможност за ръст и развитие. Годишният индекс за навлизане на цифровите технологии на ЕС за 2019 г. (Digital Economy and Society Index – DESI) сочи, че само 17% процента от малките и средните предприятия използват облачни услуги и едва около 18% продават онлайн. За България процентите на тези индикатори се движат в диапазона 6 – 7%. Има огромен потенциал за ефективност и спестяване на разходи чрез използване на новите технологии в малките и средните бизнеси. Облачните услуги правят излишно закупуването и поддържането на скъпо оборудване и същевременно дават достъп до услуги на високоплатени специалисти, които малкият бизнес трудно може да си позволи. Използването и анализирането на отворените данни е възможност за навлизане в нови пазарни ниши или преосмисляне на приоритетите в съществуващите. Продажбите онлайн вече доказаха потенциала си във времената на изолация и затваряне, но могат да бъдат трайно разгърнати и след като тя премине. Мрежите от пето поколение и тук могат да са от съществена полза, например за използване на дронове при доставките. Доклад на WPI Economics от 2020 г. сочи, че използването на дронове е средно около 95% по-евтино от куриерски услуги.

Преходът към дигитална икономика и електронно управление не може да се случи без развитие и надграждане на цифровите умения на всеки един от нас. В това отношение България има да наваксва най-много. Цитираният по-горе индекс DESI показва, че сме на средноевропейско ниво по отношение на експертния потенциал от ICT специалисти, но що се отнася до базовите цифрови умения на обществото, изоставането е значително. Едва 28% от хората в България имат базови цифрови умения при средно 59% за ЕС, а когато става дума за по-високите умения, изоставането вече е три пъти, съответно 11% срещу 33%. Необходима е целенасочена и последователна държавна политика и разумно влагане на средства в дигитално образование. Не само в училищата и университетите, но и за допълнително квалифициране на възрастните с нови знания и умения, които да им дадат възможност да се адаптират и реализират в ерата на цифровата икономика.

Българският план за възстановяване и развитие, публикуван от правителството през ноември, показва целеносочена визия в тази посока. Близо 2,4 млрд. лева са предвидени за проекти в сферата на образованието и уменията, научните изследвания и иновациите и интелигентната икономика. „Виваком“ например вече три години развива проекта „Образование 4.0“, с който подпомагаме именно развитието на цифровите умения и въвеждането на новите технологии в училищното образование. В частта „Свързаност“ на същия план са предвидени 806 млн. лева за осигуряване на високоскоростна свързаност, включително чрез 5G мрежи, в малките населени места, така че никой да не бъде дигитално изолиран.

Новите технологии, новите високоскоростни мрежи от пето поколение и новите цифрови умения не са лукс и далечно бъдеще, те са задължително условие за просперитет и се случват днес и сега. В България имаме много добра основа, върху която да надграждаме. Телекомуникационната ни инфраструктура е на доказано европейско ниво – „Виваком“ е най-бързата мобилна мрежа в Европа за 2020 г . Независимо че специално предназначеният честотен ресурс все още не е предоставен на операторите, през септември „Виваком“ стартира първата търговска 5G мрежа в България, използвайки възможностите за динамично споделяне на спектъра, с който в момента разполагаме.

Технологичното развитие и цифровите умения трябва да са национален приоритет. Европейската комисия има големи амбиции да преодолее изоставането в сферата на технологиите като създаде единна европейска платформа за защитен обмен на данни и дигитален суверенитет (GAIA-X) и отделя достатъчно средства за иновации и интелигентна икономика. България има шанс да е част от този процес и трябва да го оползотвори разумно.

Д-Р ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА е магистър по право и инженерна геология, доктор по телекомуникации. Специализира в Института за развитие на правото в Рим и е председател на алумни асоциацията му в България. Кариерата си в комуникациите и информационните технологии започва през 1998 г. като правен директор на новосъздадената Комисия за регулиране на съобщенията. От 2000 до 2010 г. е главен юридически директор на Би Ти Ви и неин представител в Асоциацията на търговските телевизии в Европа. Вече 9 години е част от мениджърския екип на „Виваком“, като в момента заема позицията главен съветник по регулаторните въпроси на управителния съвет. Тя е член на УС на Асоциацията на европейските телекомуникационни оператори (ETNO).

* Материалът е предоставен от списание BGlobal, за което благодарим.